Папата: заирският ритуал, „обещаващ път“ за амазонски обред
Дебора Донини – Димитър Ганчев - Ватикана
Заирският ритуал в Римския литургийник е „засега единственият инкултуриран ритуал в Латинската църква, одобрен след Втория Ватикански събор“ и „този процес на литургично инкултураране в Конго е покана за оценка на различните дарове на Светия Дух, които са богатство за цялото човечество". Това подчертава папа Франциск в предговора към текста, който се представя следобед, чието намерение е именно задълбоченото запознаване с различните аспекти на „Римския литургийник за епархиите в Заир“, одобрен през 1988 г. от Конгрегацията за божествения култ. Текстът е публикуван от ватиканското издателство и редактиран от Рита Мбошу Конго от религиозното общество Дъщерите на Пресвета Мария съизкупница и преподавател по духовно богословие и формация за посветен живот в Папския университет Урбаниана. Своя принос в книгата предлагат Маурицио Гронки, Жан-Пиер Заедно с Ласул, Оливър Ндондо и Силвина Перес. Книгата ще бъде пусната в книжарницата на 9 декември.
Инкултурация, без да нарушава същността на Римския литургийник
Книгата излиза по повод първата годишнина от Евхаристията, отслужена от папата на заирския ритуал за 25-годишнината от създаването на Конгоанското католическо капеланство в Рим, а заедно с нея и притурка с Ритуала на заирската литургия и фотоси от церемонията. „Папа Франциск и Римският литуртийник за епархиите на Заир“ има подзаглавие „Обещаващ обред за други култури“. "Пример за литургична инкултурация", пише папата, който се позовава на пост синодалното апостоличесото насърчение Куерида Амазония Querida Amazonia (2020), в което изрично се казва, че "литургията включва многото елементи от опита на коренното население в техния съкровен контакт с природата и стимулира местните изрази в песните, танци, ритуали, жестове и символи". „Още Вторият Ватикански събор беше призовал за това усилие за инкултуриране на литургията сред коренното население, но са изминали повече от петдесет години и ние не постигнахме голям напредък в тази посока“, отбелязва апостолическото насърчение. Затова за папа Франциск, случаят с заирския обред предлага обещаващ начин и за евентуалното разработване на амазонски обред, който да отразява културните нужди на определена област от африканския контекст, без да се нарушава същността на Римския литургийник, за да се гарантира приемственост с древната и универсална традиция на Църквата”.
Радостно честване, място за среща с Исус
В предговора, папата подчертава как при отслужването според заирския обред „вибрира култура и духовност, придружавани от религиозни песни в африкански ритъм, звук на барабани и други музикални инструменти, които представляват истински напредък във вкореняването на християнското послание в конгоанската душа". Това е „радостно честване“ и „истинско място за среща с Исус“, отбелязва папата, цитирайки няколко пъти апостолическото насърчение Евангелии Гаудиум (Evangelii Gaudium).
За важността на инкултурацията, папата изтъква, че „всеки народ, след като е имал личен опит от трансформиращата среща с Христос, се стреми да призове Бог, който се е разкрил чрез Исус Христос със свои думи, със своя религиозен, поетичен, метафоричен, символичен и разказен език”. Именно „в тази динамика Епископската конференцията на Конго е изградила собствената си личност, като иска да се моли на Бог, не чрез пълномощник или с думи, взаимствани от други, а като приема цялата духовна и социално-културна специфика на конгоанския народ, с неговите трансформации".
Църквата и красотата на многообразието
Папата говори за необходимостта да се постигне нещо, което докосва „културния свят на хората“, защото „литургията трябва да докосва сърцата на членовете на местната Църква и да внушава“. Позовавайки се на апостолическото насърчение за провъзгласяването на Евангелието в съвременния свят - считано за програмния текст на понтификата - Франциск припомня, че „християнството няма единен културен модел“, но „оставайки вярно на себе си, в пълна вярност на евангелското известие и църковната традиция, също ще носи лицето на много култури и народи, в които е привето и вкоренено". Чрез различните народи, които изживяват Божия дар според собствената си култура, подчертава Франциск, „Църквата изразява своята автентична съборност“ и показва „красотата на това многостранно лице“, а "Светият Дух украсява Църквата, като й показва новите аспекти на Откровението дарявайки и ново лице".
