Папата: Бог се роди дете, за да ни научи да се грижим за другите

В тази нощ се осъществява голямото пророчество на Исайя: „Младенец ни се роди, син ни се даде“ (Ис. 9,5)

Син ни се даде. Често се казва, че най-голямата радост в живота е раждането на едно дете. Това е нещо необикновено, което променя всичко, задейства неочаквани енергии и преодолява умората, дискомфорта и безсънието, защото носи неописуемо щастие, пред което нищо не е вече в тежест. Така е и Рождество: раждането на Исус е новостта, която ни позволява да се прераждаме всяка година, да намираме в Него силата да се изправим пред всяко изпитание. Да, защото неговото раждане е за нас: за мен, за вас, за всеки един. „За“ е думата, която се завръща в тази свята нощ: „Дете се роди за нас“, пророкува Исая; „Днес за нас се роди Спасителя“, повторихме в Псалма; Исус „се дари за нас“ (Тит 2:14), провъзглася свети Павел; и ангелът в Евангелието възвестява: „Днес за вас се роди Спасителя“ (Лука 2:11)

Но какво означава това „за нас? Означава, че Синът Божий, благословения по природа, идва да ни направи благословени чеда чрез благодатта. Да, Бог идва в света като син, за да ни направи чеда Божий. Какъв прекрасен дар! Днес Бог ни учудва и казва на всеки един от нас: Ти се едно чудо! Сестро, братко, не падай духом. Изкушен си да се чувстваш погрешен? Бог ти казва: „Не, ти си мое чедо!“. Имаш чувството, че не можеш да се справиш, страхуваш се, че си неподходящ, страхуваш се, че няма да можеш да излезеш от тунела на изпитанието? Бог ти казва: „Кураж, Аз съм с теб“. Не ти го казва само на думи, а ставайки син, като теб и за теб, за да отведе от изначалната точка на всяко твое възраждане: да се признаеш за син Божий, дъщеря Божия. И това е неразрушимата сърцевина на нашата надежда, пламтящото ядро, което поддържа съществуванието: под нашите качества и дефекти, по-силни от раните и неуспехите от миналото, страховете и безпокойството за бъдещето, истината е тази, че ние сме възлюбени чеда. А Божията любов към нас не зависи и никога няма да зависи от нас: това е безвъзмездна любов, чиста благодат. Тази вечер свети Павел ни каза, „изяви се Божията благодат“ (Тит 2:11). Няма нищо по-ценно.

Син ни се даде. Отца не ни даде просто нещо, а Своя единороден Син, който е цялата Му радост. И все пак, ако погледнем неблагодарността на човека към Бог и несправедливостта към толкова много от нашите братя, възниква съмнението: направи ли Господ добре, че ни даде толкова много, правилно ли е все още да има вяра в нас? Не ни ли надценява? Да, той ни надценява и го прави, защото ни обича безмерно. Не може да не ни обича. Той е такъв, толкова е различен от нас. Той винаги ни обича, обича ни повече отколкото ние успяваме обичаме себе си. Това е Неговата тайна за да влезе в сърцето ни. Бог знае, че единственият начин да ни спаси, да се изцели вътрешно, е да ни обича. Той знае, че ние се усъвършенстваме само като приемаме неговата неуморима любов, която не се променя, а променя нас. Само любовта на Исус преобразява живота, изцелява най-дълбоките рани, освобождава от порочните кръгове на недоволството, гнева и оплакванията.

Син ни се даде. В бедните ясли на тъмния обор е положен именно Божият Син. Но възниква друг въпрос: защо Той дойде в света през нощта, без достоен дом, в бедност и отхвърлен, когато заслужаваше да се роди като най-великия цар в най-красивите дворци? Защо? За да ни накара да разберем до къде и до колко  обича нашето човешко състояние: до такава степен, че да докосне с неговата конкретна любов нашата най-лоша мизерия. Божият Син се ражда отхвърлен, за да ни каже, че всеки отхвърлен човек е Божие чедо.Той дойде на света, така както идва едно дете, слабо и крехко, за да можем да приемем с нежност нашите слабости. И да открием едно важно нещо: както във Витлеем, така и с нас Бог обича да прави велики неща чрез нашата бедност. Той постави цялото ни спасение в яслата на един обор и не се страхува от нашата бедност: нека позволим на Неговото милосърдие да преобрази нашите страдания!

Ето, това означава, че син ни се роди. Но има още едно „за“, което ангелът казва на пастирите: „Това е знакът за вас: дете, положено в ясла“ (Лука 2,12). Този знак, Детето в яслата,  е също за нас, за да ни води в живота. Във Витлеем, което означава „Дом на хляба“, Бог е в ясла, сякаш за да ни напомни, че за да живеем, Той ни е необходим като насъщния хляб. Трябва да позволим да бъдем прекосени от Неговата безвъзмездна, неуморна, конкретна любов. Колко пъти, от друга страна, гладни за забавления, успехи и суета, храним живота с храни, които не насищат и оставят празнотата вътре в нас! Господ, чрез устата на пророк Исая, се оплакава, че докато волът и магарето си знаят яслите, ние, неговия народ, не Го познаваме, който е източника на нашия живот (вж. Ис 1,2-3). Вярно е: ненаситни да притежаваме, ние се хвърляме в много ясли на суетата, забравяйки яслата във Витлеем. Тази ясла, бедна откъм всичко и богата откъм любовта, ни учи, че храната на живота е да позволим да бъдем обичани от Бог и да обичаме другите. Исус ни дава пример: Той, Божието Слово, дете; Той не говори, а предлага живот. Докато ние говорим много, но често сме неграмотни откъм добротата.

Син ни се даде. Всеки с малко дете знае колко любов и търпение са необходими. Необходимо е то да се храни, да бъде обгрижвано, да бъде къпано, да се полагат грижи за неговата крехкост и нуждите му, които често са трудни за разбиране. Детето ни кара да се чувстваме обичани, но също така ни учи да обичаме. Бог се роди като дете, за да ни подтикне да се грижим за другите. Нежният му плач ни кара да разберем колко безполезни са нашите толкова много капризи. Неговата обезоръжена и обезоръжаваща любов ни напомня, че времето, което имаме, не служи за да се оплакваме, а за да утешим сълзите на страдащите. Бог се настанява близо до нас, бедни и нуждаещи се, за да ни каже, че служейки на бедните, ние обичаме Него. От тази вечер, бе писала една поетеса: „Божият дом е до моя. А мебелите са любовта “(E. DICKINSON, Poems, XVII).

Син ни се даде. Ти, Исусе, си Синът, който ме прави син. Обичаш ме такъв, какъвто съм, а не такъв, какъвто си мечтая. Прегръщайки Те, Детенце от яслата, прегръщам отново моя живот. Като те приемам, Хляб на живота, аз също искам да дам живота си. Ти, който ме спасяваш, научи ме да служа. Ти, които не ме оставяш сам, помогни ми да утеша твоите братя, защото от тази вечер всички те са мои братя.