Папата обяви „Година на свети Йосиф“
Ватикан Нюз
Обичан баща, баща в нежността, в послушанието и в приемането; баща със съзидателна смелост, работник, винаги в сянка: с тези думи папа Франциск описва, по нежен и затрогващ начин, свети Йосиф. Прави го в Апостолическото писмо Patris corde, което бе публикувано днес в 150-та годишнина от обявяването на Съпруга на Мария за покровител на Католическата църква. На 8 декември 1870 г. Блажен папа Пий ІХ е този, който с декрета Quemadmodum Deus, дава тази титла на свети Йосиф. За честването на тази годишнина, папата обяви, от днес до 8 декември 2021 г. специална Година, която ще бъде посветена на земния баща на Исус. На фона на Апостолическото писмо е пандемията от Covid-19, която - пише папата – ни накара да разберем важността на обикновените хора, на онези, които далеч от прожекторите, упражняват всеки ден търпението и вдъхват надежда, сееки съвместна отговорност. Именно като свети Йосиф, „човек, който минава незабелязан, човек на всекидневното присъствие, дискретно и скрито“. И въпреки това „неговият протагонизъм е несравним в историята на спасението“.
Обичан, нежен и покорен баща
Наистина, Свети Йосиф конкретно изрази бащинството си, „като дари живота си на любовта, поставена в услуга на Месията“. И поради тази своя роля на „свързващо звено, което обединява Стария и Новия завет“, той „винаги е бил много обичан от християнския народ“ (1). В него „Исус видя любовта на Бог“, тази, която „ни кара да приемем нашите слабости“, защото „именно чрез и въпреки нашите слабости“, се реализират повечето от божествените планове. „Само любовта ще ни спаси от деянието" на Злото, подчертава папата и само като се натъкваме на Божието милосърдие, особено в Тайнството на помирението, ние можем да изпитаме „истината и любовта", защото „Бог не ни осъжда, а ни приема, прегръща ни, подкрепя ни и ни прощава“ (2). Йосиф е баща и в подчинението на Бог: с това, което „направи“, той спасява Мария и Исус, и учи Сина си да „изпълнява волята на Отца“. Призован от Бог да служи на мисията на Исус, той „спомага за голямата тайна на Изкуплението и наистина е служител на спасението“ (3).
Баща, приемащ волята на Бог и на ближния
В същото време Йосиф е „баща в приемането“, защото „той приема Мария без предварителни условия“, важен жест и до днес - казва Франциск - „в този свят, в който е очевидно психологическото, словесното и физическото насилие над жените“. Но Съпругът на Мария е и този, който, уповавайки се на Господ, према в живота си дори събитията, които не разбира, оставяйки настрана разсъжденията и се примирява със собствената си история. Духовният живот на Йосиф „не е път, който пояснява, а път, който приема“, което не означава, че той е „пасивно примирен човек“. Дори: „неговият протагонизъм е смел и силен, защото със силата на Светия Дух, онази пълна с надежда, той знае как да направи място на онази противоречива, неочаквана и разочароваща част от живота“. На практика, чрез свети Йосиф, сякаш Бог ни повтаря: „Не се страхувайте!“, защото „вярата дава смисъл на всяко радостно и тъжно събитие и ни прави съзнаващи, че Бог може да накара цветята да покълнат сред скалите“. Не само: Йосиф „не търси преките пътечки, а се изправя пред реалността с отворени очи, поемайки в първо лица отговорността. Затова, неговото приемане ни приканва да приемаме другите, без изключение, такива каквито са, с предпочитание към слабите“.
Смел и съзидателен баща, пример на любов към Църквата и бедните
Папата посочва, че „Patris corde“, изтъква „творческата смелост“ на свети Йосиф, която с явява преди всичко в трудните моменти и която поражда неочаквани ресурси у човека. „Дърводелецът от Назарет“, пояснява Франциск, „знае как да превърне проблема във възможност, като поставя винаги на първо място доверието в Провидението“. Той се справя с „конкретните проблеми“ на семейството си, точно както правят всички други семейства в света, особено тези на мигрантите. В този смисъл свети Йосиф е „наистина специален покровител“ на онези, които, „принудени от нещастията и глада“, трябва да напуснат родината си поради „войни, омраза, преследване, мизерия“. Пазител на Исус и Мария, Йосиф „не може да не бъде пазител на Църквата“, на нейното майчинство и на Тялото Христово: всеки нуждаещ се, беден, страдащ, умиращ, непознат, затворник, болен, е „Детето“, което Йосиф закриля и от него трябва да се научим да „обичаме Църквата и бедните“ (5).
Баща, който учи на стойността, достойнството и радосттта на труда
Честен дърводелец, който работи „за да гарантира прехраната на своето семейство“, Йосиф ни учи също на „стойността, достойнството и радостта да се яде хляба, плод на собствения труд“. Тази характеристика на земния баща на Исус предлага на папата възможността да отправи апел в полза на труда, превърнал се в неотложен социален проблем, дори в страните с определено ниво на благосъстояние . „Необходимо е да се разбере – пише папата – значението на труда, който дава достойнство, който се превръща в участие в самото дело на спасението и възможност за реализация за себе си и за собственото семейство, първоначалното ядро на обществото. Който работи, сътрудничи с Бог, защото се превръща в своеобразен творец на света, който ни заобикаля. Оттук призива, който папата отправя към всички да „преотрият стойността, важността и необходимостта от труда“, така както и да се даде „началото на една нова нормалност, в която никой не е изключен“. Гледайки по-специално към влошаването на безработицата по причина на пандемията от Covid-19, папата призовава всички да „преразгледат“ своите приоритети, за да се ангажират и кажат: „Никой младеж, никой човек, никое семейство без работа!“.
Баща в сянка, на заден план, от любов към Мария и Исус
Като се базира на произведението „Сянката на Отца“ на полския писател Ян Добрачински, папата описва бащинството на Йосиф спрямо Исус като „сянката върху земята на Небесния Отец“. „Човек не се ражда баща, той става такъв“, твърди Франциск, защото „се грижи за детето си“, като поемаме отговорност за живота му. За съжаление, в днешното общество „децата често изглеждат сираци без бащи“, без бащи, способни да „въведат детето в житейския опит“, като не го да го спират, нито „притежават“, а като го правят „способно да избира, да бъде свободно да заминава“. В този смисъл Йосиф е наречен „целомъдрен“, което е „противоположно на притежанието“: той всъщност „знаеше как да обича по необикновено свободен начин“, „съумяваше да не заема централно място“, за да постави в центъра на живота си не себе си, а Исус и Мария. Неговото щастие е „да дарява себе си“: никога разочарован и винаги уверен, Йосиф остава мълчалив, без да се оплаква, но прави „конкретни жестове на доверие“. Затова неговата фигура е образцова, подчертава папата, в свят, който „се нуждае от бащи и отрича господарите“, отрича онези, които бъркат „власт с авторитаризъм, служение със сервилност, конфронтация с потисничество, милосърдие с асистенциализъм, сила с унищожаване". Истинският баща е този, който „се отказва от изкушението да живее живота на децата си“ и зачита тяхната свобода, защото бащинството, изживяно в пълнота, прави самият баща „безполезен“ в момента, в който „синът става самостоятелен и се движи сам по пътищата на живота". Да бъдеш баща „никога не означава да упражняваш притежание", подчертава Франциск, а е „знак, който препраща към по-висшето бащинство", към „Небесния Отец" (7).
Ежедневната молитва на папа Франциск към свети Йосиф
Апостолическото писмо Patris corde завършва с молитва към свети Йосиф, и разкрива един навик от живота на Франциск: всеки ден, от вече повече от четиридесет години, папата отправя молитва към Съпруга на Мария, заимствена от френска книга с набожности от 1800 година, на Конгрегацията на монахините на Исус и Мария“. Става въпрос за молитва, която „изразява набожност и доверие“ в свети Йосиф, но също „едно своебразно предизвикателство, защото завършва – пояснавя папата – с думите: „За да не се казва, че те призовах напразно, покажи ми, че твоята доброта е голяма, толкова колкото твоята сила“.
Пленарна индулгенция за „Годината на свети Йосиф“
Публикацията на апостолското писмо "Patris corde" е придружена с Указа на Апостолската пенитенциарна служба, с който се съобщава за специалната „Година на свети Йосиф", обявена от папата и съответното разрешаване на „дара специални индулгенции". Конкретни указания са дадени за дните, традиционно посветени на паметта на Съпруга на Мария, като 19 март и 1 май, както и за болни и възрастни хора „в настоящия контекст на спешната здравна ситуация“.
