Папата към „Икономиката на Франциск“: мярката за развитието е хуманността
Амедео Ломонако – Светла Чалъкова/Маня Кавалджиева – Ватикана
В посланието папата подчертава, че срещата „Икономиката на Франциск“ не е крайна точка, а начален тласък на един процес. Главни действащи лица в международното събитие, открито на 19 ноември в Асизи, а не през март заради пандемията, бяха млади икономисти и предприемачи. Те са „много повече от повърхностен и мимолетеншум “, който може да бъде приспан и упоен с течение на времето“; те са двигателите на един процес – пояснява папата – който сме призовани да живеем като призвание, като култура и като пакт“.
Призванието на Асизи
Папата припомня, че „сегашната световна система е неустойчива от различни гледни точки“. Следвайки стъпките на Светеца от Асизи, ще можем да възстановим нашия общ дом и от гледна точка на икономиката. Папата пояснява, че са засегнати „нашата сестра земя, толкова зле третирана и оголена“, както и най-бедните и изключените – те са първите пострадали и първите, които са забравени”. Затова Франциск се обръща директно към младите икономисти и предприемачи, „призовани да окажат конкретно въздействие в градовете и в университетите, по работните места и в профсъюзите, в бизнеса и в различните движения, в публичните и частните служби:
Сериозността на сегашната настоящата ситуация, която пандемията Covid разкри още повече, изисква отговорно осъзнаване от страна на всички социални участници, на всички нас, сред които вие играете главна роля: последиците от нашите действия и решения ще ви засегнат лично, затова не можете да стоите настрана от местата, където се създава, не казвам вашето бъдеще, а вашето настояще. Не можете да излезете от мястото, където се създава настоящето и бъдещето. Или сте участници, или историята ще ви пренебрегне.
Една нова култура
За да се даде глас на духа на Асизи, също в икономиката, е нужна промяна. Трябва „да се даде началото на процеси, да се начертаят пътищата, да разширят хоризонтите, да се създаде принадлежност“. Припомняйки казаното от Бенедикт ХVІ, Франциск подчерта, че „гладът не зависи толкова от липсата на материал, а по-скоро от липсата на социални ресурси. Следователно трябва да се създаде нова култура, която да промени „начина на живот, моделите на производство и потребление, консолидираните структури на властта, които управляват обществото днес“. Става въпрос – изтъква папата, обръщайки се към младежите - за една съществена и решителна стъпка:
„Ако не направите това, не ще направите нищо. Нуждаем се от общностни и институционални ръководни групи, които да могат да поемат проблемите, без да бъдат техни и на собственото си недоволство затворници, и по този начин да оспорят подчинението - често несъзнателно - на определени (идеологически) логики, които в крайна сметка оправдават и парализират всяко действие в лицето на несправедливостите“.
Култура на сближаване
Папа Франциск отбелязва, че връщането „към мистиката на общото благо“ и „срещата отвъд всички законни различия“, е решителната стъпка „за всяка промяна, която помага да се даде живот на нов културен и следователно и икономически политически и социален манталитет. Сближаването е култура, която се изгражда – както направиха младите хора чрез тематични паркове, създадени онлайн в рамките на подготовката за Икономиката на Франциск – чрез диалог, мислене, обсъждане и създаване, "въз основа на многостранна перспектива". И папата подчертава, че това е „култура, противоположна на онзи, която днес „е на мода“: културата на отхвърлянето. Папата добави, че е трудно да се върви напред към реални решения, когато събеседникът, който не мисли като нас, е дискредитиран, оклеветен и изваден от контекста“. След това Франциск обяснява, че бъдещето ще бъде „специално време": „ние не сме осъдени на икономически модели, които да концентрират непосредствения си интерес върху печалбата като мерна единица". Всички трябва да участват в тази нова култура, базирана на сближаването.
Необходимо е структурно да приемем, че бедните имат достатъчно достойнство, за да седят на масата на нашите срещи, да участват в нашите дискусии и да носят хляба в семействата си. И това е много повече от социална държава: става дума за преобразуване и промяна на нашите приоритети и за мястото на другия в нашите политики и в социалния ред.
Да се прави бизнес не само с цел печалба, а за икономика, свързана с етиката.
Пактът от Асизи
Някой въпроси – припомня папата във видеопосланието – не могат да бъдат отложени. Трябва да се „развият икономически модели, които да бъдат в полза за всички, защото структурният подход и подходът за вземане на решения ще се определят от цялостното човешко развитие, толкова добре разработено от социалната доктрина на Църквата“. „Кредитните системи по само себе си - отбелязва Франциск - са път към бедността и зависимостта”. Обръщайки се към младите икономисти, предприемачи, работници и фирмени управители, папата им припомня, че „сега е времето да поемем риска да спомогнем и стимулираме модели на развитие, напредък и устойчивост“. Нови пътища, „в които хората, особено изключените (и сред тях също сестрата земя) да престанат да бъдат – в най-добрите случаи – само едно номинално, техническо или функционално присъствие, за да се превърнат в главни действащи лица както на своя живот, така и на цялата социална тъкан“:
„Не е достатъчно да се увеличи общото богатство - настоява папата – за да бъде равномерно разпределено и не е достатъчно да се насърчават технологиите, за да стане земята по-хуманна за обитаване“. Хуманността е мярката за развитието:
„Мярката за хуманността по същество се определя в отношението към страданието и страдащия. Тази е мяраката за хуманността. Това важи както за отделния индивид, така и за обществото, като мярка, която трябва да се въплъти също в нашите решения и икономически модели“.
Скъпи млади хора, не избирайте преки пътища
Заключителните думи от видеопосланието на папата към участниците в срещата "Икономиката на Франциск" звучат като молба:
Скъпи млади хора, днес сме изправени пред прекрасната възможност да изразим това, че сме братя, да бъдем нови добри самаряни, които поемат върху себе си болката от неуспехите, вместо да разпалват омраза и негодувание. Вече се създава непредсказуемо бъдеще; всеки един от вас, започвайки от мястото, където работи и решава, може да направи много; не избирайте преките пътища, които са съблазнителни, но не ви позволяват да се смесвате, за да бъдете квас там, където се намирате (вж. Лука 13, 20-21). Никакви преки пътища, а квас: изцапайте ръцете си. След като отмине здравната криза, през която преминаваме, най-лошата реакция ще бъде тази да изпаднем още повече в трескаво консуматорство и нови форми на егоистична самозащита. Не забравяйте, че от дадена криза никога не излизаме същите: излизаме или по-добри, или по-лоши. Нека се грижим за доброто, нека се възползваме от възможността и се поставим всички в услуга на общото благо. Дай Боже накрая да не казваме повече „другите“, а да се научим да изграждаме такъв начин на живот, в който да можем да казваме „ние“.
