Папата: ако вирусът ни раздели ще заплатят народите

Бенедета Капели – Светла Чалъкова - Ватикана

Пандемията като огледало, което ни представя образа на едно страдащо, уязвимо, невнимателно към нуждите на бедните човечество; пандемия , която в същото време е призив да се грижим за другия, в изкуството на срещата, особено в политиката. Тези са многобройните нишки, които се вплитат в размишлението на испански език на папа Франциск, съдържащо се във видеопосланието към участниците във виртуалния семинар на тема „Латинска Америка: Църква, папа Франциск и пандемичните сценарии“,  чиято цел е да отрази и анализира пандемичната ситуация на Covid-19 в Латинска Америка, нейните последици и преди всичко – посочва папата – „възможните линии на действие и солидарна подкрепа, които трябва да се развият от всички, които са част от континента и тъкат неговата красота и надежда“.

Видимите уязвимости

Погледът на Франциск се спира над бедните, изключените, над жителите от всяка „човешка периферия“. Те са тези, които почувстваха върху гърба си „социално-икономическите проблеми и несправедливости, които вече бяха засегнали силно цяла Латинска Америка“. Към неравенствата и дискриминациите, които увеличават социалната пропаст, се прибавят и тридните ситуации, в които се озовават болните и много семейства, преминаващи през моменти на несигурност и понасящи ситуации на социална несправедливост. Това е още по-красноречиво, когато се констатира, че не всички разполагат с необходимите ресурси за прилагането на елементарните защитни мерки срещу Covid-19: сигурен покрив над главата, където да се приложи социалната дистанция, вода и санитарни продукти за саниране и дизинфекция на помещенията, сигурна работа, която да гарантира достъпа по услугите, цитирайки само най-съществените. Папата не забравя и онези, които са засегнати от унищожаването на екостистемата, в сериозна опасност поради горските пожари, унищожаващи обширни територии като Пантанал и Амазония, които са дробовете на Латинска Америка и света.

Обща принадлежност

Спирайки се на икономическите ефекти от пандемията, Франциск припомния че всички сме призовани „иднивидуално и колективно, да изпълняваме нашата работа и мисия с отговорност, прозрачност и честност, защото „в Божието царство, което вече започва от този свят, хлябът трябва да достигне до всички и дори трябва да остане, защото социалната организация се основава на приноса, споделянето и разпределението, а не на притежанието, изключването и натрупването". Нужен и „щедър отговор“ също за социалните злини, които са „липсата на покрив, липсата на земя и липсата на работа“.

Пандемията – посочва папата – „показа най-доброто и най-лошото от нашите народи и най-доброто и най-лошото от всеки човек. Сега повече от всякога е необходимо да си възвърнем съзнанието за нашата обща принадлежност. Вирусът ни напомня, че най-добрия начин да се грижим за нас е да се научим да се грижим и да закриляме онези около нас: съзнателност за квартала, съзнателност за народа, съзнателност за региона, съзнателност за общия дом“.

Солидарност и общо благо

Но кризата – продължава папата – е повод, за да започнем отново и душата на латиноамериканския народ винаги е била белязана от смелостта, и затова той не трябва да позволява да му отнемат надеждата. „Пътят на солидарността като справедливост е най-добрият израз на любов и близост. Можем да излезем по-добри от тези кризи, така както засвидетелстваха много наши братя и сестри във всекидневния дар на своя живот и инициативите, които породи Божия народ“.

Папата се обръща към онези, които имат политически отговорности, и още веднъж ги приканва да реабилитират политиката, която „е много високо призвание и една от най-ценните форми на милосърдие, защото търси общото благо".

Да не се манипулира кризата

Силни са думите на папата  за политиката, защото – посочва той – „дълбочината на кризата изисква пропорционален ръст на политически управляващата класа, способна да вдигне погледа, да води и ориентира законните различия в търсенето на осъществими решения за нашите народи. Това – продължава Бергольо - изисква от всички нас, които играем водеща роля, да се научим на изкуството да се срещаме, а не да благоприятстваме, подкрепяме или използваме механизми, които превръщат тази сериозна криза в изборно и социално средство“.

В ущърб на бедните

Франциск не крие, че в Латинска Америка съществува тенденцията да се дискредитира другия, „да се подкопава възможността за намирането на споразумения, които да помогнат за облекчаването на последиците от пандемията в нашите общности, но особено за най-изключените“. За всичко това – подчертава папата – заплаща народа.

Ето защо според папата „време е отличителната черта на тези, които са избрани от техните народи да ги управляват, да бъде поставена в услуга на общото благо, а не общото благо да бъде в услуга на техните интереси. Всички познаваме динамиките на корупцията, която върви в тази посока. Това важи също за мъжете и жените от Църквата;  защото вътрешните църковни динамики са истинска проказа, която разболява и убива Евангелието“

Една нова цивилизация

Оттук и насърчението на папа Франциск към участниците „водени от светлината на Евангелието“, да продължават да излизат заедно с всички хора с добра воля в търсене на онези, които искат помощ, като Добрия Самарянин, прегръщайки най-слабите и изграждайки  една нова цивилизация, защото „доброто, както и любовта, справедливостта и солидарността, не се постигат веднъж завинаги; те трябва да бъдат извоювани всеки ден".

Накрая папа Франциск призовава участниците да се молят на Дева Мария от Гваделупа, та латиноамериканска земя да не губи паметта за своята майка, та кризата, която не трябва да ни разделя, да ни помогне да си възстановим и да повишим съзнанието за нашия общ метистки произход, който ни прави братя и чеда на един и същи Отец, защото „единството е по-върховно от конфликта“.