Монсиньор Томази е новия специален делегат към Малтийския орден
Франческа Сабатинели – Светла Чалъкова - Ватикана
Монсиньор Силвано Мария Томази, от Конгрегацията на мисионерите на свети Джовани Батиста Скалабрини, бивш постоянен наблюдател на Светия престол към ООН в Женева, и сътрудник на Ведомството за цялостното човешко развитие, е новия специален делегат към Суверенния военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта. Архиепископът, който ще бъде въздигнат в кардиналски сан на Консисторията на 28 ноември, заема мястото на кардинал Анджело Бечу, назначен от папа Франциск през февруари 2017 г., със задачата да придружава Ордена в процеса за актуализацията на своята Конституционна харта. Назначението пристига в момент, в който все още се очаква избора на новия Велик магистър, след кончината, на 29 април т.г., на фра Джакомо Дала Торе дел Темпио ди Сангуинето.
„Назначавам Ви за мой специален делегат към Суверенния военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта – пише папа Франциск – със задачата да сътрудничите, за доброто на Ордена, с Н.Пр фра Руи Гонсало до Вале Пиексото де Вилас Боас, временен лейтенант и велик командир, и с бъдещия подходящо избран Велик магистър. Вие ще се ползвате от всички необходими правомощия за решаването на евентуални въпроси, които могат да възникнат при изпълнението на поверения Ви мандат, за да получите клетвата на бъдещия Велик магистър, и ще бъдете мой изключителен говорител за всичко що се отнася до отношенията между това Апостолическо седалище и Ордена. Моля ви да изпълнявате длъжността на мой делегат до завършването на процеса за актуализацията на Конституционната харта и Малтийския кодект и докато го смятам за полезно за самия Орден“.
Пред микрофоните на Ватикан Нюз – Радио Ватикана, архиепископът пояснява как ще подходи към новата си длъжност и какво, по-специално, му повери папата:
„Светият отец е загрижен за проследяването на работа на Малтийския орден, който е ангажиран на различни фронтове, като например помощта за бежанцити и хората от перифериите на обществото, и който предоставя наистина огромна хуманитарна помощ на много хора. Този много древен Орден, който вече има повече от 900 години живот, трябва да продължи да изпълнява своята задача, своята мисия за доброто и в служба на най-нуждаещите се. В този смисъл Папата е ангажиран и е заинтересован да помага и насърчава ефективността и напредъка на този Орден. Ще направя всичко възможно, за да отговоря на очакванията на Светия отец, така че, в дух на сътрудничество и съгласие към това общо благо, което е идеалът на Ордена да служи на бедните и да защитава вярата, да вървим напред и улесним постигането на тази цел".
Какво е душевното ви състояние, изправен пред тази задача?
„Аз съм като магаренцето, което тегли каруцата. Надявам се да мога да свърша някаква полезна работа. Светият отец ми поверява тази отговорност, разбира се, ще направя всичко възможно, за направя тази длъжност полезна за Малтийския орден и да отговоря на желанията на Светия отец. Възхищавам се много от Ордена, защото наистина има славна история, но и освен това по някакъв начин съм член на Ордена, защото в миналото съм работил за нуждите на Ордена и съм Капелан на Големия кръст. Така че съм уверен, че с добрата воля на всички можем да направим крачка напред и наистина да приложим реформата, която Светият Отец желае.
Според Вас, кои са днес най-големите, най-ангажиращите, най-спешните предизвикателства, с които Северенния орден на Малта трябва да се справи?
„Малтийският орден има дълга история. Както всички институции, вкоренени в минали векове, той има нужда да се адаптира към днешните обстоятелства, без да се отказва от своята традиция, основните си принципи и идентичността си. Преди всичко, това е религиозен Орден, който се основава на ангажимента на група хора, които искат да посветят живота си по напълно радикален начин в услуга на другите и за това е необходимо да се намери най-ефективният начин за прилагане днес на тази мисия. Орденът обсъжда някои важни въпроси: реформата на конституциите, за да бъдат адаптирани и актуализирани, за да бъдат ефективни днес, без да се губи богатството на миналата традиция. Освен това трябва да се подготви за избирането на нов Велик магистър, след смъртта на Фра Джакомо Дела Торе, който бе започнал този процес на реформа и обединение на всички души от Ордена, тоест да се поддържат в добра хармония различните културни традиции, в които живеят членовете на Ордена. Бих казал, че също от страна на Ордена се наблядава желанието да се поднови ангажираността за служението и ефективността на тази ангажираност по прозрачен и ясен начин, като се има предвид чувствителността на всички групи. Орденът, разбира се, е универсален, има американци и германци, италианци, французи и т.н., но трябва да се осланя на своята традиция, за да поддържа духа на ефективност и единство, който да бъде преди всичко в съответствие с Евангелието“.
