Папата към младежите: създадени сме, за да реализираме мечтите на Бог

Светла Чалъкова – Ватикана

„Аз съм там –казва Исус - където доминиращата мисъл, според която животът върви добре, ако върви добре за мен, не е заинтересувана. Аз съм там, казва Исус и на теб, младежо, който се опитваш да реализираш мечтите на живота“. Така папа Франциск се обърна към младежите на Светата литургия за предаването на Кръста на Световния Младежки ден в празника на Христос Цар на Вселената. Коментирайки последната страница от Евангелието според Матей, преди Страданието, папата подчерта, че „преди да ни дари своята любов на кръста, Исус ни дава своята последна воля“. Франциск уточни: „Казва ни, че доброто, което ще направим на един от неговите най-малки братя – гладни, жадни, странници, нуждаещи се, болни, затворници – ще бъде направено на Него“. Предлагаме ви пълният текст на папската проповед.

******

Това, което току-що чухме, е последната страница от Евангелието според Матей преди Страданието: преди да ни даде своята любов на кръста, Исус ни дава последната си воля. Казва ни, че доброто, което ще направим на един от неговите най-малки братя – гладни, жадни, странници, нуждаещи се, болни, затворници – ще бъде направено на Него (Мт. 25, 37-40). По този начин Господ ни връчва списъка с даровете, които желае за вечната сватба с нас в Небесата. Милосърдните дела са тези, които правят вечен нашия живот. Всеки един от нас може да се запита: поставям ли ги на практика? Правя ли нещо за нуждаещият се? Или върша добро само за хората, които са ми скъпи и за приятелите? Помагам ли на някого, който няма да може да ми се отплати? Дали съм приятел на беден човек?И така много други въпроси, които можем да си зададем. „Аз съм там“, ти казва Исус, „чакам те там, където не си представяш и където вероятно не би искал дори да погледнеш, там в бедните“. Аз съм там, където доминиращата мисъл, според която животът върви добре, ако е върви добре за мен, не е заинтересувана. Аз съм там, казва Исус и на теб, младежо, който се опитваш да реализираш мечтите на живота.

Аз съм там, каза Исус преди векове на един млад войник. Той бе осемнадесет годишен, все още некръстен. Един ден вижда един бедняк, който проси помощ от хората, но не получаваше, защото „всички подминаваха“. И този младеж, „виждайки, че другите не бяха подтикнати от състраданието, разбира, че този беднят му е бил отреден за него“. Но нямаше нищо със себе си, само една работна униформа. Тогава, отрязва наметалото си и дава половината на бедняка, понасяйки подигравките на онези около него. През следващата нощ сънува един сън: вижда Исус, облечен с парчето наметало, с което бе повил бедняка. И Го чува да казва: „Мартин, ме покри с тази дреха“. Свети Мартин бе един млад човек, който сънува този сън, защото го изживя, дори без да го знае, като праведните в днешното евангелие.

Скъпи младежи, скъпи братя и сестри, нека не се отказваме от големите мечти. Нека не се задоволяваме с дължимото. Господ не иска да стестняваме хоризонтите, не ни иска паркирани в краищата на живота, а в надпреварата към високи цели, с радост и дързост. Не сме създадени, за да мечтаем за ваканции или за уикенди, а за да реализираме мечтите на Бог в този свят. Той ни направи способни да мечтаем, за да прегърнем красотата на живота. И милосърдните дела са най-хубавите дела в живота. Милосърдните дела, отиват в центъра на великите мечти. Ако имаш мечти за истинска слава, но не за славата на света, която идва и си отива, а за славата Божия, този е пътя. Защото милосърдните дела дават слава на Бог повече от всяко друго нещо.

Но от къде се тръгва, за да се реализират големите мечти? От големите решения. Евангелието днес ни говори за това. Всъщност в момента на последния съд Господ ще се основе на нашия избор. Изглежда сякаш не съди: разделя овцете от козите, но да бъдем добри или лоши зависи от нас. Той извлича само последствията от нашия избор, откроява ги и ги зачита. Следователно, животът е времето на силни, решителни и вечни решения. Банални решения, които водят до един банален живот, велики решения, които правят велик живота. Ние в действителност, сме това, което избираме, в добро и в лошо. Ако изберем да крадем, се превръщаме в крадци, ако изберем да мислим за себе си, ставаме егоисти, ако изберем да мразим, ставаме гневни, ако избирем да прекараме часове пред мобилния телефон, се превръщаме в зависими. Но ако изберем Бог се превръщаме всеки ден по-обичани и ако изберем да обичаме ставаме щастливи. Това е така, защото красотата на решенията, зависи от любовта: не забравяйки това. Исус знае, че ако живеем затворени и безразлични, оставаме парализирани, но ако се отдадем на другите, ставаме свободни. Господ на живота ни иска пълни с живот и ни дава тайната на живота: той се притежава само дарявайки го. Това е правилото на живота: животът се притежава сега и за вечността, само дарявайки го.

Вярно е, че има препятствия, които затрудняват решенията: често страх, несигурност, въпросите без отговор. Отговорът дойде: това е погледът на Отца, който ни обича и ни изпрати своя Син. Но любовта иска да отидем по-далеч, да не се спираме на житейските въпроси, очаквайки отговорът да ни дойде от Небесата. Не, любовта подтиква да преминем от „защо“, към „за кого“, от „защо живея“ към „за кого живея“, от „защо ми се случва това“ към „за кого мога да направя добро“. За кого? Не само за мен: животът вече е пълен с решения, които взимаме за себе си: да имаме диплома, приятели, дом, за да задоволим нашите хобита и интереси. Но рискуваме да прекараме години, мислейки за себе си, без да започнем да обичаме. Мандзони ни дава един много хубав съвет: „Трябва да се мисли повече да се прави добро, отколкото да сме добре: и така накрая ще се чувстваме по-добре“ (Годениците, гл. ХХХVІІІ).

Но не съществуват само съмненията и въпросите, които подкопават големите и щедри решения: съществуват много други препятствия, всеки ден. Съществува консуматорската треска, която наркотизира сърцето с повърхностни неща. Съществува манията за забавление, което изглежда единствения начин за избягване на проблемите, докато е само едно отлагане на проблема. Съществува също вманиачаването в отстояването на собствените права, забравяйки задължението да помагаме. Но след това съществува голямата илюзия за любовта, която изглежда трябва да бъде живяна с емоции, докато любовта е преди всичко дар, избор и жертва. Изборът, особено днес, означава да не позволяваме да бъдем опитомени от хомологацията, означава да не позволяваме да бъдем упоени от механизмите на консумизма, които възпират оригиналноста, означава да бъдем способни да се откажем от привидността и показността. Да се избере живота, означава да се борим срещу манталитета на „еднократната употреба“, на „всичко и веднага“, за да насочим съществуванието към Небесната цела, към мечтите на Бог. Да се избере живота, означава да се живее, ние сме родени, за да живеем, а не за да живуркаме. Това го каза един младеж, като вас (Блажен Пиер Джорджо Фрасати": "Искам да живея, не да живуркам".

Всеки ден, много решения се изправят пред сърцето. Искам да ви дам един последен съвет, за да знаете да избирате добре. Ако се погледнем отвътре, ще видим, че в нас често възникват два различни въпроса. Единият е: „какво ми се прави? Това е един въпрос, който често заблуждава, защото подсказва, че важно е да мислим за себе си и да задоволим всички желания и пориви, които ни се представят. Но въпросът, който Святият Дух внушава на сърцето, е друг: не какво харесвате? а какво е добро за теб? Тук се крие ежедневният избор, какво ми се прави или какво е добро за мен? От това вътрешно търсене могат да възникнат банални решения или житейски решения, зависи от нас. Нека погледнем към Исус, и да Му поискаме със смелост да изберем онова, което е добро за нас, за да вървим зад Него, по пътя на любовта. И за да намерим радостта. За да живеем, а не да живуркаме. 

Диоцезалният СМД ще се чества на празника на Христос Цар

В края на литургията, папа Франциск оповести своето решение за преместването на диоцезалния младежки ден от Палмова неделя на празника Христос Цар на Вселената.

„Докато се подготвяме за следващото междуконтинентално издание на СМД, бих искал да възобновя неговото честване в местните Църкви. Вече изминаха тридесет и пет години от учредяването на СМД, и след като изслушах различни мнения и Ведомството за миряните, семейството и живота, компетентно за душепастирската грижа сред младежите, реших да преместя, започвайки от следващата година, диоцезалното честване на СМД от Палмова неделя на Неделята, честваща Христос Цар на Вселената“. Папата поясни, че „в центъра остава Тайната на Исус Христос Изкупител на човека, както винаги е подчертавал свети Йоан Павел ІІ, идеатор и покровител на СМД“. Прибавяйки: „Скъпи младежи, викайте с вашия живот, че Христос живее и царува! Ако вие замълчите, камъните ще извикат!“.