Папата: Бог изгражда Църквата, а не шумотевицата на делата

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана

Църква на път, действена, постоянстваща в молитвата: този е „образът на първата християнска общност в Йерусалим", който ни е описан в Деянията на Апостолите и който „е отправна точка за всеки друг християнски опит". Това изтъкна папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция във Ватикана, която посвети на молитвата на раждащата се Църква, изхождайки от Деянията на Апостолите, където се разказва, как Петър и Йоан, освободени от затвора, се събират веднага с другите братя във вярата и веднага след приключването на молитвата „потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Свети“ (Деян. 4,23-24.29.31)

Вслушване, взаимна любов, Евхаристия, молитва

От разказът на Евангелист Лука се открояват – каза папата – „четири съществени характеристики от църковния живот: слушане на апостолското поучение, опазването на взаимното общение, разчупването на хляба и молитвата“. Това са характеристики, които ни казват, че Църквата „има смисъл ако остане здраво единена с Христос“. Всичко в нея се опира на поученията и жестовете на Исус: Евхаристията го прави присъстващ сред общността, молитвата е мястото на диалог с Отца:

„Всичко онова, което в Църквата расте извън тези „координати“ е лишено от основа: то е като дом, построен върху пясъка. Бог е този, който изгражда Църквата, а не шумотевицата на делата. Словото на Исус е това, което изпълва със смисъл нашите усилия. А в смирението се изгражда бъдещето на света. Четейки Деянията на Апостолите разбираме, че мощния двигател на евангелизацията са молитвените срещи, където, онези, които участват изпитват на живо присъствието на Исус и са докоснати от Духа“.

Духът е двигателя на Църквата

За християните от първата общност, срещата с Исус не се спря, когато Той се възднигна в Небесата, продължава през целия техен живот, разказвайки онова, което направи Господ, и всичко за тях „оживява“ отново. В молитвата – изтъкна папата – те намират светлина, топлина и плам. Светият отец цитира откъс от Катехисиза на Католическата Църква, в който се изтъква, че Светият Дух е двигателя на всяко нещо в Църквата и я води към „цялата и пълна истина“.

Делото на Светия Дух в Църквата е да се помни Исус. Но не като мнемонично упражнение. Християните, вървейки по пътищата на мисията, напомнят за Исус, правейки Го отново присъстващ; от Него, от неговия Дух, те получават „тласъка“, за да вървят, за да възвестяват, за да служат. В молитвата християнинът се потапя в тайната на Бог, който обича всеки човек и желае Евангелието да бъде проповядвано на всички. Бог е Бог на всички, и в Исус Христос всяка разделителна стена е съборена окончателно: както казва свети Павел, Той е нашия мир, „онзи, който от двама, направи едно само“.

В молитвата е силата на мисията

Животът на Църквата на Йерусалим е свидетел на „постоянна поредица от богослужения“ и на моменти на молитва – отбеляза още папа Франциск – и Светия Дух е този, който дава силата и смелостта на онези, които тръгват на път, за да възвестяват Исус, „които от любов към Исус, прекосяват морета, изправят се пред опасности, подлагат се на унижения“.

„Бог дарява любов и иска любов. Този е мистичният корен на целия живот на вярващия. Първите християни бяха постоянно в молитва, но също ние, които дойдохме много векове след това, живеем същия този опит. Духът оживява и вдъхновява всичко“.

Папата завърши с призива към всеки християнин да не се „страхува да посвещава време на молитвата“ припомняйки също, че „живия огън на Светия Дух е този, който дава сила за свидетелството и мисията“.