Папа Франциск на молитвата Ангел Господен,  8 ноември 2020 Папа Франциск на молитвата Ангел Господен, 8 ноември 2020 

Ангел Господен: изпълненият с любов живот ни подготвя за срещата с Бог

На неделната молитва Ангел Господен, папа Франциск се спря на притчата за десетте девици и припомни, че всекидневните добри дела, вдъхновени от любовта на Христос, ни позволяват да очакваме спокойно празника на живота отвъд смъртта. Нека не мислим само за настоящето, призова папата, защото „очакването на Господ е така необходимо и красиво“

Предлагаме ви пълния текст на обръщението на папа Франциск:

„Скъпи братя и сестри, добър ден!

Евангелският откъс за днешната неделя (Мат. 25, 1-13) ни приканва да продължим размишлението си за вечния живот, което започнахме на празника Вси Светии и възпоменаването на вярващите покойници. Исус разказва притчата за десетте девици, поканени на сватбен празник, символ на Царството небесно.

По времето на Исус е било обичайно сватбите да се празнуват през нощта; затова шествието на поканените е трябвало да се извършва със запалени светилници. Някои от девиците са неразумни: те вземат светилниците, но не вземат със себе си маслото; докато мъдрите, заедно със светилниците си, вземат и масло. Младоженецът се бави, закъснява да дойде и всички заспиват. Когато един глас предупреждава, че младоженецът идва, неразумните девици в този момент се сещат, че не са взели масло за светилниците си и искат от мъдрите да им дадат, но те отговарят, че не могат да им дадат масло, защото няма да стигне за всички. Докато неразумните отиват да купят масло, пристига младоженецът. Мъдрите девици влизат с него на сватбата и вратата се затваря. Другите идват много късно и не биват допуснати.

Явно е, че с тази притча Исус иска да ни каже, че трябва да сме подготвени за срещата с Него. Не само за финалната среща, но и за малките и големи всекидневни срещи, предхождащи онази среща, за която не е достатъчен светилника на вярата, необходимо е и маслото на любовта и на добрите дела. Вярата, която наистина ни свързва с Исус, е онази, както казва апостол Павел, „която действува чрез любов“ (Гал. 5,6). Това именно е представено от поведението на мъдрите девици. Да бъдем мъдри и разумни означава да не чакаме последния момент, за да отговорим на Божията благодат, а да направим  това веднага, започвайки отсега. „Аз… да, по-нататък ще се променя…“. „Обърни се днес, промени живота си днес!“ – „Да, да …. от утре“. И същото това казва и утре, и така никога няма да се промени. Днес! Ако искаме да сме готови за финалната среща с Господ, трябва отсега да сътрудничим с Него и да вършим добри дела, вдъхновени от Неговата любов.

            Ние знаем, че за съжаление се случва да забравим целта на живота си, тоест окончателната среща с Бог, губейки по този начин чувството за очакването и абсолютизирайки настоящето. Когато някой абсолютизира настоящето, той гледа само настоящето, губи смисъла на очакването, което е толкова хубаво, толкова необходимо и дори ни измъква от моментните противоречия. Това поведение – когато се губи чувството на очакването – изключва всяка перспектива за отвъдното: всичко се върши така, сякаш никога няма да се премине към другия живот. И затова ни занимава само мисълта да притежаваме, да изпъкнем над другите, да се подредим в живота… И все повече и повече. Ако се оставим да ни ръководи това, което ни се струва най-привлекателно, това, което ни харесва, от преследването на нашите интереси, животът ни ще стане безплоден; нямаме никакъв запас от масло за нашия светилник и той ще изгасне преди срещата с Господ. Трябва да изживяваме днешния ден, но това днес, което върви към утрешния ден, към онази среща, днешният ден, изпълнен с надежда. И ако сме бдителни и правим добро, отговаряйки на Божията благодат, можем спокойно да очакваме пристигането на младоженеца.  Господ ще може да дойде и докато спим: това няма да ни разтревожи, защото имаме запас от масло,  натрупан с добрите всекидневни дела, натрупан с очакването, че Господ  ще дойде възможно най-скоро и че ще дойде да ме отведе със себе си .

Нека се помолим за  застъпничеството на Пресвятата Дева Мари, за да ни помогне да изживяваме, както Тя направи, една действена вяра: тя е светещия светилник, с който можем да преминем през нощта отвъд смъртта и да стигнем до големия празник на живота“.

man / VatNews

08 Ноември 2020, 14:39