Папата: възпитанието е акт на надежда

В своето видеопослание папата отново се спира на темата за възпитанието, която е централна в неговата учителна власт и в диалога със света. В своето обобщително и едновремено програмно видеопослание, папата неведнъж посочва че „възпитанието е акт на надежда“. Ето защо той предлага на всички хора с добра воля да се присъединят към Глобалния възпитателен пакт, един пакт, който поражда промени в планетарен мащаб, за да може възпитанието да бъде създател на братство, мир и справедливост. Едно още по-наложителна необходимост в това време белязано от пандемията.

Както е известно пандемията от Covid-19 принуди събитието, което трябваше да се проведе във Ватикана, да бъде отменено. Но това не прекъсна работата по този проект. Така Възпитателното селище, в което да се представят най-добрите международни възпитателни опити, се превърна във виртуално пространство: през тези месеци всъщност се проведоха над 70 възпитателни срещи по света и по различен начин вдъхновени от темите на Пакта: достойнство и човешки права, мир и гражданство, цялостна екология, братство и развитие.

По време на подготовката се проведоха и 8 международни семинара с физическото присъствие на участниците и, започвайки от март, многобройни срещи, проведени в „дистанционен“ режим, към които сега се добавя и днешното събитие, към което папата отправи своето видеопослание. Предлагаме ви пълният текст на папското видео обръщение.

******

Скъпи братя и сестри,

когато ви поканих да започнем този път на подготовка, участие и планиране на един глобален образователен пакт, никога не си представяхме ситуацията, в която той ще се развие; Covid ускори и усили много от неотложните и извънредни ситуации, с които се сблъскахме, и разкри много други. Здравните затруднения бяха последвани от икономически и социални. Образователните системи по света също бяха засегнати от пандемията както на училищно, така и на академично ниво.

Навсякъде бе направен опит за активиране на бърза реакция чрез образователни ИТ платформи, които показват не само значително несъответствие в образователните и технологични възможности, но също така, че поради затвореността и много други съществуващи недостатъци, много деца и юноши са изостанали в естествения процес на педагогическо развитие. Според някои последни данни от международни агенции се говори за „образователна катастрофа“: малко пресилено, но се говори за „образователна катастрофа“, в лицето на около десет милиона деца, които биха могли да бъдат принудени да напуснат училище поради икономическата криза, породена от коронавируса, увеличавайки и без това тревожната образователна разлика (с над 250 милиона деца в училищна възраст, изключени от всякаква образователна дейност).

Изправени пред тази драматична реалност, ние знаем, че необходимите здравни мерки ще бъдат недостатъчни, ако не са придружени от нов културен модел. Тази ситуация повиши съзнанието, че трябва да се направи промяна в модела за развитие. За да зачита и защитава достойнството на човешката личност, тя трябва да изхожда от възможностите, които планетарната взаимозависимост предлага на общността и на хората, като се грижи за общия ни дом и защитава мира. Кризата, която преминаваме, е комплексна и не може да бъде сведена или или ограничена до една област или сектор: тя е глобална. Covid помогна да разпознаем по глобален начин, че това, което е в криза, е нашият начин да възприемаме реалността и да се отнасяме един към друг.

В този контекст виждаме, че опростенческите рецепти или напразния оптимизъм не са достатъчни. Познаваме преобразяващета сила на образованието: да възпитаваме означава да залагаме и да даваме на настоящето надежда, която пречупва детерминизмите и фатализмите, с които егоизмът на силните, конформизмът на слабите и идеологията на утопията искат да се наложат неведнъж като единствения възможен път.

Да възпитаваш винаги е акт на надежда, който приканва към съучастие и промяна на стерилната и парализираща логика на безразличието в друга различна логика, която е способна да приеме нашата обща принадлежност. Ако образователните пространства днес отговарят на логиката на заместването и повторението и не са в състояние да породят и покажат нови хоризонти, в които гостоприемството, солидарността между поколенията и стойността на трансцендентността са в основата на една нова култура, нима не пропускаме срещата с този исторически момент?

Съзнаваме също, че пътя на живота се нуждае от надежда, основана на солидарността, и че всяка промяна изисква възпитателен път, за да се изградят нови парадигми, способни да отговорят на предизвикателствата и извънредните ситуации в съвременния свят, да разберат и намерят решения за нуждите на всяко поколение и да накара да процъфти днешното и утрешно човечество.

Ние вярваме, че възпитанието е един от най-ефективните начини за хуманизиране на света и историята. Възпитанието е преди всичко въпрос на любов и отговорност, които се предават с течение на времето от поколение на поколение.

Следователно възпитанието се предлага като естествен антидот на индивидуалистичната култура, която понякога се изражда в истински култ към егото и примата на безразличието. Нашето бъдеще не може да бъде разделението, обедняването на способностите на мисълта и въображението, на изслушването, на диалога и на взаимното разбирателство. Нашето бъдеще не може да бъде това.

Днес има нужда от подновен сезон на възпитателна ангажираност, която включва всички компоненти на обществото. Нека чуем вика на новите поколения, който подчертава необходимостта и в същото време стимулиращата възможност за подновен възпитателен път, който не обръща погледа си на другата страна, благоприятствайки сериозни социални несправедливости, нарушения на права, дълбока бедност и отхвърляне на човека.

Става въпрос за цялостен път, в който се тръгва към онези ситуации на самота и недоверие към бъдещето, които пораждат у младите хора депресия, зависимости, ангресивност, словесна омраза, феномени на булизъм. Един споделен път, в който не оставаме безразлични пред раните на насилията и злоупотребите над малолетните, пред феномена на малките момичета булки и децата войници, към драмата на  продадените и поробени непълнолетни. Към това се добавя и болката за „страданието“ на нашата планета, причинена от безразсъдната и безсърдечна експлоатация, която породи сериозна екологична и климатична криза.

В историята има моменти, в които е необходимо да се вземат важни решения, които не само да сложат отпечатък върху начина ни на живот, но най-вече да определят една позиция пред възможни бъдещи сценарии. Сегашната ситуация на здравна криза, изпълнена с обезверяване и обърканост, ние считаме, че това е моментът да подпишем Глобален възпитателен пакт за и с по-младите поколения, който да ангажира семействата, общностите, училищата и университетите, институциите, религиите, управляващите, цялото човечество за формиране на зрели хора.

Днес от нас се иска необходимата паресия (казването на истината), за да отидем отвъд повърхностните виждания за възпитателните процеси, за да се преодолеят прекомерните опростявания, сведени до полезността, до (стандартизирания) резултат, до функционалността и бюрокрацията, които смесват възпитание с образование и в крайна сметка сриват нашите култури; по-скоро от нас се иска да преследваме интегрална култура на участието и многообразието. Нужна ни е смелост, за да генерираме процеси, които съзнателно да поемат съществуващата фрагментация и противоречията, които де факто носим със себе си; смелостта да възпроизведем тъканта от връзки в полза на човечество, способно да говори на езика на братството. Стойността на нашите възпитателни практики няма да се измерва просто с преодоляването на стандартизирани тестове, а със способността да се въздейства върху сърцето на  дадено общество и да се даде живот на нова култура. Различен свят е възможен и това изисква да се научим да го изграждаме, и това включва цялото наше човечество, както в личен, така и в общностен план.

Нека се обърнем по-конкретно, във всяка част на света, към мъжете и жените от сферата на културата, науката и спорта, към творците,  медийните оператори, така че и те да подпишат този пакт и със своето свидетелство и труд,  да станат популяризатори на ценности като грижа, мир, справедливост, доброта, красота, приемане на другите, братство. „Не трябва да очакваме всичко от онези, които ни управляват, това би било наивно. Нека се възползваме от пространство на съвместна отговорност, способно да задейства и генерира нови процеси и нови преобразувания. Трябва активно да участваме във възстановяването и подкрепата на ранените общества. Днес ние сме изправени пред прекрасната възможност да изразим това, че сме братя, да бъдем нови добри самаряни, които поемат върху себе си болката от неуспехите, вместо да подклаждат омраза и негодувание" (Из енцикликата „Fratelli tutti“, 77). Плуралистичен и многостранен процес, способен да включи всички нас в даване на смислени отговори, където различията и подходите знаят как да се хармонизират в търсенето на общото благо. Способност за създаване на хармония: от това се нуждаем днес.

Поради тези причини ние се ангажираме лично и заедно:

да поставим човека, с неговата стойност и достойнство в центъра на всеки формален и неформален възпитателен процес, за да изпъкне неговата специфичност, красота, уникалност и в същото време способността му да бъде във връзка с другите и с действителността, която го заобикаля, отхвърляйки онзи начин на живот, който благоприятства разпространението на културата на отхвърлянето.

Второ: да се вслушаме в гласа на децата, юношите и младежите на които предаваме ценности и знания, за да изградим заедно бъдеще на справедливост и мир и достоен живот за всеки човек.

Трето: да насърчаваме пълното участие на момчетата и момичетата в образованието.

Четвърто: да видим семейството като първия и незаменим възпитател.

Пето: да възпитаваме и се възпитаваме в приема, отваряйки се за най-уязвимите и маргинализираните.

Шесто: да полагаме усилия, за да намерим други начини за разбиране на икономиката, на политиката, на растежа и прогреса, така че те наистина да са в услуга на човека и на цялото човешко семейство в перспективата на цялостната екология.

Седмо: да пазим и култивираме нашия общ дом, предпазвайки го от експлоатацията на неговите ресурси, като прилагаме по-умерен начин на живот и целим пълноценното използване на възобновяеми енергии, които зачитат човешката и природната среда в съответствие с принципите на субсидиарност и солидарност и на кръговата икономика.

Скъпи братя и сестри, накрая смело бихме искали да се ангажираме да дадем живот в нашите страни на произход на един възпитателен проект, като инвестираме най-добрите си сили, както и да инициираме творчески и трансформационни процеси в сътрудничество с гражданското общество. В този процес, отправна точка е социалната доктрина, която, вдъхновена от учението на Откровението и християнския хуманизъм, се предлага като солидна основа и жив източник за намиране на пътищата в настоящата извънредна ситуация.

Такава формираща инвестиция, основана на мрежа от човешки и отворени взаимоотношения, трябва да осигури на всички достъпа до качествено образование, на висотата на достойнството на човешката личност и на нейното призвание за братство. Време е да гледаме напред със смелост и надежда. Затова, нека поддържаме убеждението, че във възпитанието обитава семето на надеждата: надежда за мир и справедливост. Надеждата за красота, за добро; надежда за социална хармония.

Нека не забравяме, братя и сестри, че големите промени не се изграждат абстрактно, теоретично: не. Съществува „архитектура“ на мира, в която участват различните институции и хора на едно общество, всеки според собствената си компетентност, но без да изключва никого. Затова трябва да вървим напред: всички заедно, всеки такъв, какъвто е, но винаги да гледаме заедно към изграждането на една цивилизация на хармония и единство, където няма място за тази лоша пандемия на културата на отхвърлянето.

Благодаря.