„Не се страхувайте!“, утехата на Карол, която е валидна и днес
Орацио Коклите и Алесандро Де Каролис – Светла Чалъкова – Ватикана
Светът, ранен от въздействието на пандемията, загуби много от своите сигурности. Изкушението в тези ситуации е да се намерят изходи в не определен ред, поради тази причина – още от първия миг на Covid – Франциск прикани международната общност да не се разделя, потвърджавайки и настоявайки, че „не можем да се спасим сами, а заедно ”, думи, които се срещат в много от папските слова. На 22 октомври преди 42 години, пред хилядите вярващи и поклонници, гледащи го от площад „Свети Петър“, Йоан Павел ІІ започва своя понтификат, възкликвайки неочаквано: „Не се страхувайте! Отворете, дори разтворете широко вратите за Христос!“. Един стимул – във време на стени и максимално противоположни системи – да се поверим на една „по-голяма спасяваща сила“. Днес, когато стената, която трябва да се събори е безкрайно малката на един вирус, този апел на Карол Войтила отеква непокътнат в своята значимост. Това подчертава пред Ватикан Нюз и постулаторът на каузата за канонизацията на свети Йоан Павел ІІ, монсиньор Славомир Одер:
„Това несъмнено е така. Сещам се за една фраза, която намерих в неговите творби именно в началото на понтификата му, в които проследява цялата своя история и завършва: “Debitor factus sum”, „станах длъжник“, и това за мен е също ключа за прочита на онова, което е феномена на Йоан Павел ІІ: заплаща със своя живот дълга на любовта, преди всичко към Христос, и затова думите „Отворете, разтворете широко, вратите за Христос“, имат програмна стойност, тъй като са валидни все още и днес. Защото така, както живота на Йоан Павел ІІ бе заплащането на един дълг към любовта на Бог, така ние днес, приемайки този призив, можем донякъде да дадем нашия принос в заплащането на дълга към този папа, към историята, в която живеем. Ако днес, също в контекста на света, засегнат от пандемията, ние прибягваме към Христос, можем също да отворим нашите сърца и разум, нашата съвест, да отворим политическите, икономическите, държавните, културните системи, необятните полета на човешката дейност, за християнското послание“.
Йоан Павел ІІ показа пред света една голяма сила: какво свидетелство ни остави в неговия начин да живее болестта?
„Смятам, че за всички остава в спомените един силен образ, онзи, който ни остави именно в края на своите дни, на последния Велики Петък, онзи телевизионен кадър, запечатващ участието му в последния „Кръстен Път“ на Колизеума: но не с физическото присъствие там сред толкова много поклонници, а в неговия параклис, прегърнал кръста. За него кръстът беше ключ за прочита на човешката болка и ключ, който отваря вратите на надеждата“.
Йоан Павел ІІ, Карол Войтила, бе главно действащо лице в историята. Не помня кой бе казал, че всеки един дава своя принос, кой със запетайка, кой с цяла глава. Приноса на Войтила е повече от една книга...
„Несъмнено. Бяхме наистина свидетели на епохални промени, които несъмнено имаха много далечни корени. Един елемент бе избирането на Йоан Павел ІІ, човек дошъл от една далечна страна, Полша, отвъд желязната завеса: изведнъж с него трябваше да осъзнаем и за съществуването на източната част на Европа. Но, въпреки че бе главно действащо лице със своите думи и насърчение, той бе изключително смирен. Когато му се напомняше, че благодарение на него комунизма падна, той красноречиво го отричаше. Казваше, че го направи божественото Провидение, служейки си също с него. Йоан Павел ІІ бе човек, който придружи всички тези процеци преди всичко с молитвата, а след това със своите думи, със своето учение, със свидетелството на смелостта и пророческите си жестове. Йоан Павел ІІ ни научи да не се примиряваме с посредствеността, а да живеем пълнотата на нашия живот, така че да направим живота си един шедьовър“.
