Ангел Господен: ако обичаме истински Бог, обичаме истински и ближния

Маня Кавалджиева – Ватикана

Предаваме ви пълния текст на обръщението на папа Франциск:

„Скъпи братя и сестри, добър ден!

В евангелисткия откъс за днешния ден (Мт. 22, 34-40), един законник пита Исус коя „заповед е най-голяма в закона“ (36), тоест най-важната от Божия закон. Исус отговаря просто: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум“ (вж.37). И веднага добавя: „А втората, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си“ (вж.39).

Отговорът на Исус отново обединява две основни заповеди, които Бог е дал на своя народ чрез Моисей (вж. Втор. 6,5; Лев. 19,18). И по този начин се измъква от клопката, която му е поставена, за „да го изкуши“ (вж.35). Всъщност неговият събеседник се опитва да го въвлече в спора между законниците  за йерархията на заповедите.  Но Исус определя два основни принципа за вярващите от всички времена: два основни принципа в нашия живот. Първият е, че моралният и религиозният живот не може да бъде сведен до неспокойно и принудително подчинение. Но има хора, които се стараят да изпълняват заповедите с безпокойство или принудително и Исус ни кара да разберем, че моралният и религиозният живот не може да се сведе до неспокойно и принудително подчинение, а трябва да има за основа любовта. Вторият принцип е, че любовта трябва да е насочена едновременно и неразделно към Бог и към ближния. Това е една от основните новости в учението на Исус и тя ни кара да разберем, че не е истинска Божия любов тази, която  не се изразява в любовта към ближния; и по същия начин не е истинска любов към ближния онази, която не черпи от връзката с Бог.

               Исус завършва отговора си с тези думи: „На тия две заповеди се крепи целият закон и пророците“ (вж.40). Това означава, че всички заповеди, които Бог е дал на своя народ, трябва да бъдат свързани с любовта към Бог и към ближния. Наистина, всички заповеди служат, за да се осъществи, да се изрази онази двойна, неразделима любов. Любовта към Бога се изразява преди всичко в молитвата е особено в поклонението. Но ние пренебрегваме много поклонението на Бога. Ние казваме молитвата като акт на опрощаване, на благодарност, за измолване на нещо, но пренебрегваме поклонението. А да се покланяме на Бог е точно същността на молитвата. И любовта към ближния, която се нарича още братска любов, се състои от близост, слушане, споделяне, грижа за другия. Много пъти ние преставаме да слушаме другия, защото е досадно и защото ни отнема време, или пък да го водим, придружаваме в неговите болки, в неговите изпитания… Но винаги намираме време да сплетничим: винаги! Нямаме време да утешим огорчените, но имаме много време за клюки… Бъдете внимателни! Апостол Йоан пише: „който не обича своя брат, когото е видял,  не може да обича Бога, Когото не е видял“ (1 Йоан 4,20). Така се вижда неделимостта на тези две заповеди.

               В днешното Евангелие Исус отново ни помага да отидем до живия и бликащ извор на Любовта. И този извор е самият Бог, който трябва да бъде обичан напълно в общение, което нищо и никой не може да наруши. Общение, което е дар, който трябва да се измолва всеки ден, но също и личен ангажимент, за да не позволим живота ни да бъде поробен от идолите на света. А проверката на нашия път на обръщане и святост винаги е в любовта към ближния. Това е проверката: ако аз казвам „обичам Бог“, но не обичам ближния, това не е добре. Проверката, че обичам Бог  е фактът, че обичам ближния. И докато ще има братя или сестри, за които ние ще затваряме сърцето си, ще сме все още далече от това да бъдем такива ученици, каквито Исус желае от нас да бъдем.  Но неговото божие  милосърдие  не ни позволява да се обезсърчаваме, а напротив, призовава ни да започваме наново всеки ден, за да живеем праволинейно с Евангелието.

Нека застъпничеството на Пресвятата Дева Мария да ни отвори сърцето, за да приемем „най-голямата заповед“, двойната заповед за любовта, която обхваща целия Божи закон и от която зависи нашето спасение“.