Папата: сега е необходимо екологично преустройство на икономиката

Алесандро Ди Бусоло – Маня Кавалджиева – Ватикана

Папа Франциск отправи послание до банкери и мениджъри, събрани на двудневния „Форум Амброзети“ (4-5 септември), който всяка година  се провежда в Чернобио, на езерото Комо и стигна до своето 46-то издание. В посланието си папата цитира апостолическото си насърчение „Радостта от Евангелието“, програмен документ на неговия понтификат, за да посочи пътя, по който да вървим, за да излезем по-добри от здравното, икономическо и социално извънредно положение, причинено от пандемията Covid-19, "която все още обхваща цялото човечество".

Изоставяне на "технократичния модел"

Като цитира енцикликата си „Laudato si“,  папата потвърди, че преди всичко трябва да се изостави като единствен подход към проблемите „технократичния модел“, базиращ се  „на логиката на господството върху вещите“, при погрешното предположение, че „е налице неограничено количество енергия и използваеми средства, че е възможно тяхното незабавно регенериране и че негативните последици от манипулирането на природата биха могли  лесно да се асимилират“.  Папа Франциск поясни, че техниката всъщност трябва да бъде поставена "в услуга на друг вид модел на развитие, по-здрав, по-човечен, по-социален и по-интегрален".

Не толкова науката и техниката, колкото щедростта

Бергольо припомни, че изпитанието с пандемията, ни показа „величието на науката, но и нейните граници“, тъй като най-голямата помощ дойде от „голямата щедрост и смелост, задействани от толкова много хора“. Това изпитание също така "постави под съмнение скалата на ценностите, която поставя парите и властта на върха" и "ни принуди да се откажем от излишното и да преминем към същественото". Затова „ние сме призовани да живеем в настоящето, като разграничаваме нужното и ненужното“.  

Истинската печалба е богатство за всички

Папа Франциск посочи на присъстващите на Форума банкери и мениджъри, че истинската печалба се състои в богатство, до което всички имат достъп: „Това, което наистина притежавам, е онова, което мога да даря“, бе казал той на общата аудиенция през 2018 г.

„Не“ на нечовешки темпове на потребление и производство

При разпознаването на знаците на времето, както винаги е призовавал Исус, папата сега насърчи за „екологична промяна“, за да „може да се забави нечовешкия темп на потребление и производство, за да се научим да разбираме и съзерцаваме природата, да се свържем отново с нашата реална среда". И призова „да бъдем креативни като занаятчии, прокарвайки нови и оригинални пътища за общото благо“.

Креативност от млади икономисти и предприемачи

За тази промяна и креативност,  Франциск изтъкна, че „е от съществено значение да се подготвят  и подкрепят новите поколения икономисти и предприемачи". Затова  папата отново отправи своята покана за предстоящата проява от 19 до 21 ноември под надслов  „Икономика на Франциск“, „в Асизи на младия Свети Франциск, който, както Папата написа на младите икономисти и предприемачи от цял свят, „след като се лиши от всичко, за да избере Бог за водеща звезда на живота си, стана беден с бедните и всеобщ брат“. Бедността, която  той избра, породи и онова виждане за икономика, което остава все още твърде актуално".

Европа, която поставя на централно място човека, който е и мигрант

След това, разглеждайки темите на тазгодишния „Форум Амброзети“, озаглавен „Днешният и утрешният сценарий за конкурентни стратегии“, папата посочи, че е предвидено  организиране на програма за Европа. 70 години след декларацията на Шуман, „която постави началото на Европейския съюз“, „Европа е призвана да бъде главен герой в това творческо усилие за излизане от теснотите на технократичната парадигма, обърната към политиката и икономиката“. Според папа Франциск това усилие трябва да е съсредоточено върху „солидарността, единственото лекарство срещу вируса на егоизма, много по-мощен от Covid-19“.

Мобилизиране, за да се изгради по-добър свят

Тъй като ще стане дума и за „града на бъдещето“, папата  посочи библейския модел на небесния Йерусалим. „Град на мира, както показва името му, чиито врати са винаги отворени за всички народи“, но също така „с човешки размери“, „с много реки и дървета“ и „гостоприемен, където болестта и смъртта са победени". Затова накрая папата призовава „да вдигнем очи нагоре и да имаме високи идеали и велики стремежи“.