Папата: социалната любов стои в основата за изцелението на света

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

Коронавирусът показа дълбоката връзка, която съществува между общото благо и благото на всеки един, показа, че здравето, освен индивидуално е също едно обществено благо. Затова, едно здраво общество „се грижи за здравето на всички“. Това бе основният акцент в катехистичната беседа на папа Франциск по време на генералната аудиенция, която проведе отново с присъствието на вярващите, с дължимата дистанция заради пандемията, в двора „Сан Дамазо“ в Апостолическия дворец. Осезаема бе радостта на вярващите и на папата, който преди началото на срещата се спря многократно, на дистанция, за да разговаря с присъстващите. След благословията папата призова всички да не се струпват на едно място, за да „се избегне заразяването“.

В катехистичната си беседа папата продължи цикъла от беседи посветени на личната и социална тъкан, наранена още по-дълбоко от пандемията, като цитира многократно безценното съкровище на Социалната доктрина на Църквата. Ако при предишната катехистична беседа папата се спря на солидарността, а преди това още на несправедливостите и щетите нанесени и на творението от една болна икономика, днес Франциск насочи вниманието над любовта, като път за общото благо:

„За да се изгради едно здраво общество, инклузивно, справделиво и мирно, трябва да го направим върху скалата на общото благо. И това е задължение на всички, не само на някои специалисти“.

Да не подхранваме разделенията

За съжаление – подчерта Бергольо –сме свидетели на появата на частни интереси, например, „има такива, които биха искали да си присвоят възможни решения, както в случая с ваксините“, или „други, които се възползват от ситуацията, за да подклаждат разделения“ в търсене на икономически или политически предимства, а други просто поемат по пътя на безразличието, „верните на Пилат Понтийски", каза папата импровизирайки. „Преди всичко – каза той – става въпрос за любовта на Бог, която трябва да приемем, за да можем да отговорим по същия начин, една любов, която трябва да храним не само към онзи, който ни обича, като семейството, приятелите, но също и към онези, които не познаваме, които са чужденци и дори към неприятелите. „Най-възвишената точка на светостта е да се обичат неприятелите, дори това да не е лесно. Това е едно изкуство, което може да се научи и по-добре".

Цивилизацията на любовта

Също и в днешната катехистична беседа папата се позова на Катехизиса на Католическата църква и на пътя на своите предшестсвеници. Отново централно място зае Енцикликата на Йоан Павел ІІ Sollicitudo rei socialis, която е основно вдъхновение за този цикъл от беседи. Папа припомни, че „най-възвишените изрази на любов са именно социалните и политическите, които се рашаващи за справянето с всяка криза. Любовта в действителност оплодява също социалните връзки, позволявайки ни да изградим една „цивилизация на любовта“, както обичаше да казва свети Павел VІ, и по неговите стъпки свети Йоан Павел ІІ. В противен случай преобладава културата на отхвърлянето, на егоизма. Като конкретен пример за казаното папата посочи двама родители, срещнал тази сутрин на входа, които са били със своя син с увреждания, на когото посвещават целия си живот:

„Това е любов. Враговете, политическите опоненти, според нас, могат да изглеждат като политически, социално увредени, но само изглеждат. Само Бог знае дали са или не. Но ние трябва да ги обичаме, трябва да диалогираме, трябва да изграждаме тази цивилизация на любовта, тази политическа и социална цивилизация на единството на цялото човечество. На противоположната страна стоят войните, разделенията, завистите, също войните в семейството, защото инклузивната любов е социална, семейна, политическа.. любовта прониква във всичко“.

Любовта поражда солидарност на всички нива

Истинската любов – продължи папата – е инклузивана и експанзивна, включва също връзката с природата. Много пъти една милувка на прошка прави много по-голямо добро, отколкото многобройните аргументи в защита.

Ето защо – каза папата – „един вирус, който не познава бариери, граници или социални и политически разделения, трябва да бъде преборен с любовта без граници, бариери или разделения. Тази любов може да породи социални структури, които ни насърчават да споделяме, вместо да се съревноваваме, които ни позволяват да приобщим най-уязвимите, а не да ги отхвърляме, които ни помогат да изразим най-доброто от нашата човешка природа, а не най-лошото. Истинската любов не познава културата на отхвърлянето, не знае какво е. Затова, когато обичаме и пораждаме креативността, когато пораждаме доверие и солидарност, там именно се открояват конкретните инициативи за общото благо. И това важи както на нивото на малките и големи общности, така и на международно ниво“.

Можем да изцелим света, работейки за общото благо

Оттук папата призова да „укрепим и увеличим нашата социална любов, давайки нашия принос, започвайки от нашата незначителност. Общото благо изисква участието на всички“.

„Ако всеки вложи своето и ако никой не бъде оставен настрана, ще можем да възродим добри отношения на общностно, национално и международно ниво, и също в хармония с околната среда. Така в нашите жестове, дори и най-смирените, ще стане видимо нещо от Божия образ, който носим в себе си, защото Бог е Троицата на Любовта. С негова помощ можем да изцелим света, работейки всички заедно за общото благо. Бог е любов. Бог е любов. Това е най-хубавото определение за Бог, което намираме в Библията, дадено ни от апостол Йоан, който обичаше много Исус: Бог е любов. С негова помощ можем да изцелим света, работейки, всички заедно за общото благо, не само за моето благо, а за общото благо на всички“.

Тази индивидуална отговорност е откроена от свети Тома Аквински, който припомня как насърчаването на общото благо е „дълг на справедливостта, който важи за всеки гражданин. За християните това е също една мисия, а свети Игнаций от Лоьола призовава да насочим нашите еждневни усилия към общото благо, като начин за разпространение на славата Божия.

Добрата политика е задължителна

„Но ако решенията за пандемията – предупреди папата – носят отпечатъка на егоизма, вероятно ще излезем от коронавируса, но със сигурност няма да излезем от хуманната и социална криза, която бе акцентирана от вируса“. Погледът на папата се насочи също към политиката, която – открои – „често не се ползва с голяма слава и знаем защо. Това не означава, че всички политици са лоши“. Ето защо Франциск призова да не се примиряваме с тази негативна визия, а да реагираме, показвайки, че е „задължителна една добра политика, която поставя в центъра общото благо и човешката личност“.

Християните, по-специално вярващите миряни, са призовани да дадат добро свидетелство за това и могат да го направят благодарение на добродетелта на милосърдието, подхранвайки нейното вътрешно социално измерение. Ето защо – завърши папата – време е да укрепим и увеличим нашата социална любов, давайки всички нашия принос, започвайки от нашата незначителност. Общото благо изисква участието на всички“.