Папа Франциск с болен от АЛС по време на генерална аудиенция Папа Франциск с болен от АЛС по време на генерална аудиенция 

Франциск: болният е много повече от един клиничен протокол

Пред участниците в Световния конгрес по гинекологична онкология, папата изрази своята близост и подкрепа към всички асоциации, предлагащи предлагат взаимопомощ за справянето с интегрални грижи, също в случаите на палиативно лечение. „Доверието и близостта – каза папата – са двете измерения, които болестта ни припомня и ни учи“.

Емануела Капманиле – Светла Чалъкова – Ватикана

С думи изпълнени с благодарност папа Франциск поздрави участниците от Международната гинекологична онкологична асоциация, събрани в Рим за своята годишна среща. Възможност – поясни папата – „за да се опознае и ацени ангажимента на Асоциацията в полза на жените, които са изправени пред толкова трудни и сложни болести“. Папата подчерта стойността на връзките, които се пораждат преди всичко сред засегнатите пациентки в дара на майчинството:

„Вие добре осъзнавате значението от създаването на връзки на солидарност между болните със сериозни заболявания, обвързвайки роднини и здравни работници, в отношенията на взаимопомощ. Това става още по-ценно, когато се сблъскате със заболявания, които могат сериозно да застрашат или да компромитират плодовитостта и майчинството“.

Цялостно лечение

„В тези ситуации, които оказват дълбоко влияние върху живота на жената – продължи Франциск  - от съществено значение е да се грижим с голяма чувствителност и уважение за психологическото, релационното и духовното състояние на всеки пациент“.

„Поради тази причина –каза още папата -  мога само да насърча усилията ви да виждате тези измерения като интегрална грижа, дори в случаите, когато лечението по същество е палиативно. В тази перспектива е много полезно да се включат хора, способни да споделят изцелителния път чрез своя принос на доверие, надежда и любов. Всички знаем - и също така е доказано - че добрите взаимоотношения помагат и подкрепят болните през целия процес на грижи, възраждане или укрепване на надеждата за тях. Именно близостта на любовта отваря вратите за надежда. А също и към изцелението“.

Стойността на болния

Болният не е една цифра и не може да бъде идентифициран с неговата диагноза, защото „болният е винаги и много повече от един протокол, в който е определен от клинична гледна точка, и доказателство за това е факта, че когато болният вижда призната своята уникалност, нараства допълнително доверието към лекарския екип и към положителния хоризонт“.

Взаимоотношението, като част от лечението

Именно тук папа Франциск изрази своето желание за една здравна система в състояние да види взаимоотношенията, като част от лечението, но същевремено, не крие своето голямо безпокойство:

„Как може да се развие тази голяма необходимост в лоното на болничната организация, силно обусловена от функционалните нужди? Позволете ми да изразя своята тъга и безпокойство относно широко разпространения риск, да се остави настрана човешкото измерение при лечението на болните на „добрата воля“ на отделния лекар, вместо да се смята – каквото е – неразделна част от лечението, предлагано в болничните заведения“.

Въпрос на равновесие

Папата предупреди също за опасността, че икономиката, „навлизайки с огромна сила в здравеопазването“, ощетява „съществени аспекти, като например връзката с болните“. В този смисъл подчерта и определи като „похвални различните асоциации, без стопанска цел, които поставят в центъра пациентите, подкрепяйки техните нужди и легитимни въпроси и давайки глас също на онзи, който, заради уязвимостта на своето лично, икономическо и социално състояние, не е в състояние да издигне гласа си“. Но освен безпокойствата, Франциск предложи също изход, който е израграден на равновесието:

„Разбира се научните изследвания изискват силен икономически ангажимент. Въпреки това вярвам, че може да се намери равновесие между различните фактори. На първо място трябва да бъде признато на хората, в този случай на жените, но също – да не го забравяме –  на персонала, който всекидневно работи в тесен контакт с тях, правото да работят в подходящи условия. Но също и възможността да могат да се ползват от време за почивка, за да си възстановят силите и да продължат отново напред“.

Доверие и близост

Накрая папата изрази пожеланието да се „разпространят по света резултатите от проучванията и научните изследвания в полза на жените, за които се грижат асоциациите“. Но предупреди, че същите тези жени ни напомнят аспектите и ценностите на живота, които понякога забравяме:

„Несигурността на нашия живот, нуждата един от друг, безсмислието на живота концентриран единствено върху себе си, реалността на смъртта, като част от самия живот. Болестното състояние – посочи папа Франциск – приканва към онази решителна налгласа за човешкото същество, която е доверието: да се довериш на другия брат и сестра, и на Другия с главна буква, който е нашия Небесен Отец. Приканва също към стойността на близостта, съпричастността, както ни учи Исус в притчата за Добрия Самарянин. Колко много изцелява една милувка, дадена в подходящия момент! Вие го знаете по-добре от мен...“.

„Благославям всички вас: всички, всеки един с неговата вяра и религиозна традиция. Но Бог е Един за всички. Благославям ви всички. Призовавам благословията Божия, извор на надежда, сила и вътрешен мир. Уверявам ви в моите молитви и – казват, че свещениците винаги искат нещо – завършвайки искам да ви помоля да се молите за мен, защото имам нужда“.

11 Септември 2020, 14:31