Ангел Господен: „ние сме призовани да прощаваме винаги!“

Маня Кавалджиева – Ватикана

Предаваме ви пълния текст на обръщението на папа Франциск:

„Скъпи братя и сестри, добър ден!

В днешната евангелска притча за милостивия цар (Мат. 18, 21-35), се чете два пъти следната молба: „имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя“ (26,29). Първият път тя е произнесена от слугата, който дължи на господаря си десет хиляди таланта, огромна сума. Вторият път се произнася от един друг слуга на същия господар. Той също е длъжник, но не към своя господар, а към оня слуга с огромния дълг. И неговият дълг е твърде малък в сравнение с този на другаря му.

Същността на тази притча е прошката, която господарят дава на слугата с огромния дълг. Евангелистът подчертава, че „господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга“ (27). Огромен дълг, следователно голямо опрощаване! Но този слуга веднага след това се показва безмилостен към своя другар, който му дължи една скромна сума. Не иска да го чуе     , нахвърля се срещу него и кара да го хвърлят в тъмницата, докато не изплати дълга си (30). Господарят научава това и възмутен, повиква при себе си лукавия слуга и го осъжда (32 - 34).

В притчата виждаме две различни поведения: това на Бог – представен от царя – и това на човека. В божието поведение правосъдието е пропито от милосърдие, докато човешкото поведение се ограничава до правосъдието. Исус ни насърчава смело да се отворим за силата на прошката, която е и в основата на отговора на Господ на въпроса на Петър, зададен преди текста на тази притча: „Господи, колко пъти да прощавам на брата си, когато съгрешава против мене? (21). И Исус отговаря: „не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем“ (22). На символичния библейски език това означава, че ние сме призовани да прощаваме винаги!

Колко страдания, колко терзания, колко войни щяха да се избегнати, ако прошката и милосърдието бяха начинът на нашия живот! Необходимо е да прилагаме милосърдната любов във всички човешки взаимоотношения: между съпрузите, между родителите и децата, вътре в нашите общности, но също и в обществото и политиката.

Днешната евангелска притча ни помага да разберем напълно смисъла на онова изречение, което казваме в молитвата Отче наш: „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“ (Мат.6,12). Тези думи съдържат една основна истина. Не можем да изискваме за себе си Божията прошка, ако на свой ред не прощаваме на ближния си. Ако не направим усилие да прощаваме и да обичаме, на нас също няма да ни бъде простено и няма да бъдем обичани.

Нека се поверим на майчиното застъпничество на Божията Майка: нека Тя ни помогне да разберем в каква степен сме длъжници на Бог и да помним винаги това, за да бъде сърцето ни отворено за милосърдието и добротата“.