Ангел Господен: Исус ни насърчава към истинска, а не показна вяра

Маня Кавалджиева – Ватикана

Предаваме ви пълния текст на обръщението на папа Франциск:

„Скъпи братя и сестри, добър ден!

Със своята проповед за Царството Небесно, Исус се противопоставя на онази вяра,  която не заангажира човешкия живот, която не изпитва съвестта и нейната отговорност пред доброто и злото. Той показва това и чрез притчата за двамата сина, предложена в днешния откъс от евангелието според Матей (Мат. 21, 28-32). При поканата на бащата да отиде и да работи на лозето, първият син импулсивно казва „не“, но след това се разкайва и отива; докато вторият син, който веднага казва „да“, всъщност не отива. Послушанието не се състои в това да кажеш „да“ или „не“, а в изпълнението, в обработването на лозето, в реализирането на Божието царство. С този обикновен пример, Исус иска да опровергае онази вяра,  разбирана само като показна и обичайна практика, която не заангажира живота и поведението на хората.

Представителите на тази „показна“ вяра, която Исус не одобрява, са „всички първосвещеници и стареи народни“,  които, според Божието предупреждение, в Царството небесно ще бъдат „преварени от митарите и блудниците“ (31). Това твърдение не трябва да ни кара да мислим, че правят добре онези, които не следват Божиите заповеди и морала, като казват: „все едно, онези, които ходят на Църква, са по-лоши от нас!“. Исус не сочи митарите и блудниците за пример в живота, а като „докоснати от Божията благодат“, която Господ предлага на всеки, който се отвори за Него и се преобрази. Всъщност, тези хора, като са чули неговата проповед, са се разкаяли и са променили живота си.

В днешния евангелски откъс, по-добро впечатление прави  първият брат, не защото е казал „не“ на баща си, а защото след това се е разкаял и е казал „да“.  Господ е търпелив с нас: не се уморява, не се отказва след нашето „не“; оставя ни свободни дори да се отдалечим от Него и да сгрешим. Но очаква с нетърпение нашето „да“, за да ни приеме отново в своята бащинска прегръдка и да ни изпълни със своето безгранично милосърдие. Вярата в Бог изисква да подновяваме всеки ден избора на доброто, а не на злото, избора на истината, а не на лъжата, избора на любовта към ближния, а не егоизма. Който се обърне към този избор, след като е съгрешил, ще се озове на предните места в Царството небесно, където има „повече радост за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които няман нужда от покаяние“ (Лк. 15, 7).  

Но промяната е процес на пречистване от нравствената нечистота; затова никога не е безболезнена. Пътят на промяната преминава винаги през кръста. Няма святост без отказване и без духовна битка. Духовният напредък включва съзерцанието и отричането, които постепенно ни водят до това да живеем в мир и в радостта на Блаженствата.  Днешното евангелие поставя под въпрос начина, по който се живее християнския живот, който не е направен от  мечти или красиви стремежи, а от конкретни ангажименти, за да се отваряме все повече за Божията воля и за любовта към ближните.

Пресвята Дево Мария, помогни ни да се подчиним на делото на Светия Дух. Той е Онзи, който смекчава твърдите сърца и ги кара да се разкаят, за да получат живота и спасението, обещани от Исус“.