Франциск: нужни са праведни очи, за да се съзре Божията благодат
Алесандро Де Каролис – Светла Чалъкова – Ватикана
Богопосветеният живот е „въпрос на очи“. Бидейки сред хората, богопосветеният може да живее своята мисия, имайки погледа на Бог или този на света. Лекът за богопосветения, за да не се отклони е винаги този на „приоритета на молитвата“. Това посочва папа Франциск в писмото си до Конференцията на богопосветените в Бразилия, организъм, който от 16 до 22 август, организира в страната Седмицата за богопосветения живот.
Призвание за радостта
Подкрепата на папата всъщност започна вчера, 16 августв, с онова "напред!" – отправено прозореца на кабинета в Апостолическия дворец, след молитвата „Ангел Господен“, пред ентусиазираната бразилска група на площад „Свети Петър“, представител на хилядите сестри и богопосветени от многобройните Конгрегации в Бразилия. От тях Франциск иска да водят автентичен живот, припомняйки, че „пътят на званието има своя произход в опита от това да знаем, че сме обичани от Бог, че повика е към радостта и, че тя се намира единствено в себедаряването на другите“.
Живот в служение
„От друга страна – отбелязва папата – пред предизвикателствата, наложени от съвременното общество, което преминава през една епохална промяна, трябва да сме бдителни, за да избегнем изкушението на светския поглед, пречещ ни да виждаме Божията благодат като главно действащо лице в живота и подтикващ ни да тръгнем в търсенето на какъвто и да е заместител. Най-добрият антидот срещу това изкушение – подчерава папата – е да се даде приоритет на молитвата сред всички наши дейности, уверени, че който държи погледа си насочен към Исус се научава да живее, за да служи“.
Със сърцето на Бог
Ето защо – изтъква папата – „не ни остава нищо друго, освен да се зададем въпроса, същия – припомни – който предложих в Апостолическото писмо до богопосветените през 2014: „Наистина ли Исус е първата и единствена любов, както казахме, когато дадохме нашите обети?“. Само ако го направим – завършва – ще сме в състояние, като наше задължение, да обичаме настина и милосърдно всеки човек, който ще срещнем по нашия път, защото ще сме научили от Него какво е любовта и как да обичаме: ще знаем да обичаме, защото ще имаме неговото сърце“.
