Търси

Vatican News
Папа Франциск на молитвата "Ангел Господен" на празника Успение Богородично Папа Франциск на молитвата "Ангел Господен" на празника Успение Богородично  (Vatican Media)

Франциск: Успение Богородично е голям скок напред за човечеството

На молитвата „Ангел Господен“ на празника Успение Богородично папа Франциск подчерта, че стигайки до небесата с душа и тяло, Девицата „стъпи в рая и посочи пътя за завладяването на небесната родина, която е завинаги“. Папата призова да помним доброто, което Бог е направил в нашия живот, както направи Мария в химна „Величае душата ми Господа

Светла Чалъкова – Ватикана

Освен завладяването на Луната, в онзи паметен ден, съществува едно „безкрайно по-голямо завоевание за историята на човечеството“. Това припомни папа Франциск на молитвата „Ангел Господен“ в празничния 15 август, на който Църквата чества Успението на Дева Мария.

„Девицата стъпи в рая: тя не отиде там само с духа, но също с тяло, с цялото си същество. Тази стъпка на малката Девица от Назарет бе колям скок напред за човечеството. Малко ще послужи отиването на Луната, ако не живеем като братя на Земята“.

Днес е празникът на Въздигането на Мария в Небесата с душа и тяло или на нейното Успение, което чества и Православната църква. Празник обявен за догма, истина на вярата, на 1 ноември преди 70 години от Пий ХІІ и повод за надежда, както поясни папата:

„Това че една от нас живее в Небесата с тяло, ни дава надежда: разбираме, че сме безценни, предназначени да възкръснем. Бог няма да остави да изчезне в нулата нашето тяло. С Бог нищо няма да бъде изгубено“.

Мария, звезда, която ни насочва

В Мария – продължи папата – „целта е постигната и ние имаме пред очите си причината, поради която вървим: не за да завоюваме земните неща, които изчезват, а за да завоюваме небесната родина, която е завинаги. И Девицата е звездата, която ни насочва. Тя, както учи Втория ватикански събор, „сияе като знак на сигурна надежда и на утеха за поклонническия Божи народ“ (Lumen gentium, 68). Мария е звездата, която ни ориентира“.

„Но какво ни съветва нашата Майка?“, запита Франциск. „Днес в Евангелието – каза той – първото нещо, което казва е „Душата ми величае Господа“ (Лк. 1, 46). Свикнали да чуваме тези думи, вероятно вече не обръщаме внимание на тяхното значение. Да величаеш буквално означава да „правиш велик“, да възвеличаваш. Мария „възвеличава Господ“: не проблемите, които не ѝ липсват в онзи момент, а Господ. Колко пъти обаче ние позволяваме на трудностите да ни сломят и да бъдем погълнати от страховете! Девицата не, защото поставя Бог като първото величие в живота. Оттук извира химна „Величае душата ми Господа“, оттук се ражда радостта: не от липсата на проблеми, които рано или късно се появяват, а от присъствието на Бог. Защото Бог е велик и гледа към нас малките. Ние сме неговата слабост на любов: Бог обича малките“.

Господ прави чудеса с малките

„Мария – продължи папата – се разпознава за малка и възвеличава „великите неща“ (ст. 49), които Господ направи за нея. Но кои са те?, запита още папата. „Преди всичко неочаквания дар на живота: Мария е девствена и забраменява; и също Елисавета, която бе възрастна, очаква дете. Господ прави чудеса с малките, с онзи, който не се мисли за велик, а дава голямо пространство на Бог в живота. Той разпростира своето милосърдие над онзи, който се уповава в Него и въздига смирените. Мария възхвалява Бог за това“.

Да възвеличаваме Бог за великите неща в нашия живот

„А ние – запита папата – дали си спомняме да възхваляваме Бог. Дали Му благодарим за великите неща, които направи за нас? За всеки ден, който ни дарява, защото ни обича и ни прощава винаги, за неговата нежност? И още, за това, че ни даде своята Майка, за братята и сестрите, които поставя по нашия път, за това, че ни отвори Небесата? Ако забравяме за доброто, сърцето се смалява. Но ако, като Мария, си спомняме за великите неща, които Господ върши, ако поне веднъж през деня Го възвеличаваме, тогава правим голяма крачка напред. Да възхваляваме Бог. С тази малка молитва сърцето се разширява и радостта се увеличава. Нека поискаме от Дева Мария, врата Небесна, благодатта да започваме всеки ден, вдигайки погледа си към небето, към Бог, за да му кажем: „Благодаря“.

15 Август 2020, 13:02