Ангел Господен: силата на Исус не е зрелищна, а е състрадание към нуждаещите се

Предаваме пълния текст на словото на папа Франциск:

Скъпи братя и сестри, добър ден!

Днешното евангелие ни разказва за чудото с умножаването на хлябовете (Мат. 14, 13-21). Сцената се развива в пустинята, където Исус се е оттеглил с учениците си. Но хората отиват при него, за да го слушат и да бъдат излекувани: наистина, неговите думи и неговите дела изцеляват и дават надежда. При залез слънце, тълпите от хора са все още там и учениците, практични мъже, приканват Исус да се сбогува с хората, за да могат да отидат и да си набавят храна. Но Той отговаря: „дайте им вие да ядат“ (16). Нека си представим лицата на Христовите ученици! Исус знае добре какво трябва да направи, но иска да промени тяхното поведение: не казва „те да се оправят“, а „какво ни предлага Провидението, за да го споделим?“. При тази ситуация, Исус иска да възпита своите вчерашни и днешни приятели в Божията логика: логиката да се грижим за другия.

Когато единият от дванадесетте апостоли реалистично казва: „ние имаме тук само пет хляба и две риби!“, Исус отговаря: „Донесете ми ги тука!“ (17-18). Взима храната в ръцете си, поглежда към небето, благославя и започва да разчупва и да дава порции на учениците си, които те да раздадат. И тези хлябове и риби не свършват, стигат и дори остават, за хиляди души.

С това Исус показва своята сила, но не зрелищно, а като знак на любовта, на щедростта на Бога Отец към неговите уморени и нуждаещи се чеда. Той е потопен в живота на своя народ, разбира неговите умори и ограничения, но не оставя никого да се изгуби, или да липсва: храни със своето слово и дарява достатъчно храна за изхранване.

В този евангелски откъс е ясно позоваването на Евхаристията, особено там, където се говори за благословията, за разчупването на хлябовете и тяхното раздаване на учениците, които от своя страна ги раздават на народа (19). Трябва да се отбележи колко тясна е връзката между евхаристийния хляб, храна за вечния живот и насъщния хляб, необходим за земния живот. Преди да предложи себе си като Хляб на спасението, Исус се грижи за храната за онези, които го следват и които, за да бъдат с Него, са забравили да се запасят. Понякога се противопоставя дух и материя, но в действителност спиритуализма, както и материализма, е чужд на Библията.

Исус ни научи да искаме всеки ден насъщния хляб: няма противопоставяне между хляба, необходим за живеене и хляба за Евхаристията. Всъщност контрастът възниква, когато се приближаваме до Тайнството, забравяйки за братята, които са лишени от необходимото. Състраданието, нежността, която Исус изрази към народа, не е сантиментализъм, а конкретна проява на любовта, която се грижи за нуждите на хората. Ние сме призовани да се доближим до евхаристийната трапеза с поведението на Исус: състрадание към нуждите на другите, доверие в прозорливата любов на Отца и смело споделяне.

Пресвята Дево Мария, помогни ни да извървим пътя, който Исус ни сочи в неделното евангелие. Това е пътят на братството, който е от съществено значение за справяне с бедността и страданията на този свят и който ни насочва извън самия свят, тъй като е път, който тръгва от Бог и се връща при Бог.

man/ VatNews