Ангел Господен: няма бариери за смирената и безусловна вяра
Предаваме ви пълния текст на обръщението на папа Франциск:
Скъпи братя и сестри, добър ден!
Евангелският откъс за днешната неделя (Мат.15, 21-28) описва срещата на Исус с жената хананейка. Исус се намира на север от Галилея, в чужда земя, за да бъде с учениците си малко по-далече от народа, който все повече го търси. И ето, че се приближава една жена, която иска помощ за болната си дъщеря: „Помилуй ме, Господи!“ (22). Този вик се поражда от живот, белязан от страданието, от чувството за безсилие на една майка, която вижда дъщеря си да се мъчи от болестта, на не може да й помогне. Отначало Исус не й обръща внимание, но тази майка настоява, настоява, дори когато Учителят казва на учениците си, че неговата мисия се отнася само до „загубените овци от дома Израилев“ (24), а не до езичниците. Жената продължава да го моли и тогава Той я изпитва, като цитира поговорката (това изглежда дори малко бездушно): „не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата“ (26). А тя веднага се забързва и разтревожена отговаря: „да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им“ (27).
С тези думи майката показва, че е разбрала, че добротата на Всевишния Бог, присъстващ у Исус, се отзовава на нуждите на неговите чеда. Тази мъдрост, изпълнена с доверие, силно впечатлява сърцето на Исус и предизвиква думи на възхищение: „о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти!“ (28). Коя е голямата вяра? Голямата вяра поставя личната история, белязана и от рани, в нозете на Господ, к ато моли Той да я излекува, да й даде смисъл. Всеки един от нас си има своята история и не винаги тази история е праведна; много пъти става дума за трудна история, с много болка, много беди и много грехове. А аз какво да направя с моята история? Да я скрия ли? Не! Трябва да я съобщим на Господ: „Господи, ако Ти искаш, можеш да ме излекуваш!“. На това ни учи тази жена, тази добра майка: смелостта да представим своята болезнена история пред Бог, пред Исус; да докоснем нежността на Бог, нежността на Исус. Нека и ние да изпробваме тази история, тази молитва: нека всеки помисли за своята история. Винаги в една история има лоши неща, винаги. Нека отидем при Исус, нека почукаме на сърцето на Исус и Му кажем: „Господи, ако Ти искаш, можеш да ме излекуваш!“. И ние ще можем да направим това, ако винаги пред нас е лицето на Исус, ако ние разбираме какво е сърцето на Христос: сърце, което е състрадателно, което носи върху себе си нашите болки, носи върху себе си нашите грехове, нашите грешки, нашите провали.
Но то е сърце, което ни обича такива, каквито сме, без грим. „Господи, ако Ти искаш, можеш да ме излекуваш!“ И затова е необходимо да разберем Исус, да чувстваме близък Исус. И отново се връщам на съвета, който ви дадох: носете винаги малко джобно евангелие и четете всеки ден един откъс. Носете евангелието: в чантата, в джоба и дори в смартфона, за да виждате Исус. И там ще намерете Исус такъв, какъвто е Той, какъвто се представя; ще намерите Исус, който ни обича, който ни обича много. Да си припомним молитвата: „Господи, ако ти искаш, можеш да ме излекуваш!“. Хубава молитва. Нека Господ помогне на всички нас да казваме тази хубава молитва, на която ни научи една жена езичница: не християнка, не еврейка, а езичница.
Нека пресвятата Дева Мария се застъпи с молитвата си, за да може у всеки кръстен да расте радостта от вярата и желанието да я възвестява със свидетелството на един праволинеен живот, да ни даде смелостта да се приближим до Исус и да Му кажем: „Господи, ако Ти искаш, можеш да ме излекуваш!“.
man/ VatNews
