Ангел Господен: Божието търпение отваря сърцата ни за надеждата
Дебора Донини – Маня Кавалджиева – Ватикана
„Доброто семе и раздорите не са абстрактна персонификация на доброто и злото“, а на нас, „човешките същества, които можем да следваме или Бог, или дявола“. Папа Франциск съвсем ясно коментира евангелския откъс (Мт. 13, 24-43) с притчата за доброто семе, посято от Бог на нивата, на която след това дяволът, в тъмнината на нощта, посява раздор. Папата призова да приемем поведението на Бога, който знае как да опазва доброто семе, дори и сред вредните плевели, докато „слугите искат да идат и да ги оплевят“.
Разбира се, злото трябва да се отхвърли, но с лошите хора трябва да имаме търпение. Не става дума за онова лицемерно търпение, в което се крие двусмисленост, а за справедливостта, смекчена от милосърдието. Ако Исус е дошъл да търси грешните, а не праведните, да лекува болните, а не здравите, то и действията на неговите ученици трябва да са насочени не към потъпкване на лошите, а към тяхното спасяване. Именно това е търпението.
Папата посочи, че в тази притча господарят е по-мъдър, защото знае, че има опасност да се изскубе и житото заедно с плевелите, затова трябва „да се изчака до жетва“, следователно тук проличава здравият разум. Слугите трябва да могат да чакат, тъй като „понасянето на преследванията и на враждебността е част от християнското призвание“. Става дума за два начина на виждане на нещата: „от една страна, погледът на господаря, който вижда надалече; от друга страна, погледът на слугите, които виждат проблема“. Франциск поясни, че „слугите мислят за нива без плевели, а господарят – за доброто жито“.
Не сътрудничи добре на Бога този, който се взира в ограниченията и дефектите на другите, а онзи, който може да разпознае доброто семе, което мълчаливо расте в нивата на Църквата и на историята, като се грижи за него до узряване. И тогава единствено Бог ще може да награди добрите и да накаже лошите. Нека пресвятата Дева Мария ни помогне как да разберем и да подражаваме на търпението на Бог, който не иска да изгуби никое от чедата си, които Той обича с любовта на Отца.
Папата припомни резултата от всяването на раздори:
Много пъти сме чували как в някое семейство, в което е имало мир, после са започвали разногласията, завижданията … както и в някои мирен квартал после започват да се случват лоши неща … И ние сме свикнали да казваме: „ами някой е дошъл да всява раздор“, или „този човек от семейството, с клюките си, всява раздор“. Винаги сеенето на зло е разрушително. И това винаги е дело на дявола, или на нашето изкушение: когато се поддаваме на изкушението да злословим, за да навредим на другите.
Папа Бергольо отбеляза, че „в евангелската притча, разказана от Исус, наред с господаря на нивата, Бог, който сее само добри семена, се вижда и врагът, дяволът, който с раздорите иска да попречи на израстването на житото и действа със завист и враждебност, като иска да разруши всичко. Неговото намерение е това да попречи на спасителното дело и да направи така, че Божието Царство да бъде затруднено от безчестни служители, сеячи на разногласия“.
