Папата: от безвъзмездността, смисъла и красотата зависи бъдещето

Възпитанието помага в търсенето на смисъла на нещата и затова трябва да се слуша, да се създава култура и да се служи. Това каза папа Франциск във видеопосланието си на испански език, произнесено на виртуалната среща със Scholas Occurrentes.

Дебора Донини – Маня Кавалджиева – Ватикана

Никога не забравяйте тези три думи: „безвъзмездност, смисъл и красота“. Те не са продуктивни, но бъдещето на човечеството зависи от тях“. Това припомни папа Франциск в дългото видеопослание на испански език, предадено по време на виртуалната среща на папската фондация „Scholas Occurrentes“, организирана по случай Световния ден на околната среда, при обстоятелството пандемия. Главно място заема насърчението да бъдем винаги единни, ръка за ръка, „за да превъзмогнем всякаква криза“. Макар и виртуална, тази среща бе проведена с участието на младежи, родители и преподаватели от цял свят, като взеха участие и областни управители и известни личности от областта на спорта, изкуството и технологията.

Възпитание, което дава смисъл

„В тази нова криза, пред която е изправено човечеството днес, когато културата показа, че е изгубила своята виталност, искам да отбележа тържествено, че Scholas Occurrentes, като общност, която възпитава, като институция, която расте, отваря вратите на Университета на Смисъла. Защото да се възпитава, означава да се търси смисъла на нещата, да се научава на търсене на смисъла на нещата“, каза папата, като се обърна с директен и вдъхновяващ език към онези, които го гледат и слушат чрез виедопосланието.

Възпитанието не е знание, а слушане, създаване на култура и служение

Папата накратко припомни историята на организацията Scholas Occurrentes, която, създадена от една криза, „не сви юмруци, за да се бори срещу културата, не вдигна ръце в знак на примирение, не се оттегли плачейки“. Тя излезе напред, „слушайки сърцето на младите“. Като се пошегува, папата отбеляза, че тя бе „създадена с двама преподаватели, с малко лудост и малко интуиция“. Нямаше нищо планирано, а само преживяно. И докато „кризата по онова време оставяше земя на насилия, това възпитание обедини младежите, като създаде смисъл и затова и красота“. Дори и бащите-основатели не си представяха, че онзи възпитателен опит, роден в диоцеза на Буенос Айрес, след двадесет години щеше да израсне в „една нова култура“, „поетично обитавайки земята“, както пише Хьолдерлин.

Възпитанието, ако няма вслушване, не възпитава. Възпитанието или създава култура, или не възпитава. Възпитанието, ако не ни учи да служим, не възпитава. Някой би могъл да ми каже: „възпитание не значи ли да се знаят неща?“. Не, това е знание, докато възпитанието е вслушване, създаване на култура, служене. Така израсна Scholas Occurrentes.

За папа Франциск е голяма радостта днес да може да нарече организацията Scholas Occurrentes „общност“ от приятели, от братя и сестри. Пожелана в Буенос Айрес от тогавашния архиепископ на града Хорхе Бергольо, днес тя е международна организация с папско право, със седалище в Аржентина, в Светия Престол и на редица други места. С мрежата си присъства в 190 държави, като интегрира над 400 хиляди възпитателни центъра и като стига до над един милион деца и младежи в цял свят.

В кризите никога не трябва да сме сами

Папата отбеляза, че човечество без кризи, където всичко е идеално, „би било болно човечество“, „заспало“. След това възкликна: „Клетото човечество, без кризи!“ Опасността „идва, когато не сме научени да имаме отношение към такъв вид отваряне“, да знаем как да се отнасяме към кризите, които, ако не бъдат добре „придружавани“, „са опасни, защото може да се загуби ориентира“.

Ако сме сами, наистина рискуваме да бъдем обзети от страх, да се затворим в себе си. Да повтаряме „това, което е изгодно за малцина, опразвайки се от смисъла, губейки нашата красота“. „Онази красота, която, по думите на Достоевски, ще спаси света“, отбеляза още папа Франциск.

Смисълът, Призоваването, Красотата

Папата саза, че носи в сърцето си три образа: Лудият от филма „Пътят“ на Фелини, картината „Призоваването на Свети Матей“ на Караваджо и романът „Идиот“ на Достоевски. Три образа, които изразяват именно смисъла, призоваването и красотата. И трите са разказ за една криза, където „човешката отговорност е заложена на карта“, защото кризата по начало означава „счупване“, „отваряне“, но също и „възможност“. И както корените имат нужда от пространство, за да продължат да растат и накрая чупят вазата, така е и с живота, който расте, и се чупи. А Животът е по-голям от нашия собствен живот.

Видях израелски деца да играят с палестински деца

Следователно става въпрос да се „хармонизира езика на мисълта с чувствата и действията“: ум, сърце и ръце, подчерта папа Берголяо, като припомни личните си спомени от Scholas:

В Scholas видях японски преподаватели и ученици да танцуват с колумбийци. Невъзможно ли е? Аз видях това. Видях млади израелци да играят с млади палестинци. Видях ги. И студенти от Хаити да мислят като тези от Дубай. Както и деца от Мозамбик да рисуват с деца от Португалия. Видях между Изтока и Запада маслиново дърво да създава Културата на Срещата.

Срещата между млади и стари

Също така става въпрос да се „обедини мечтата на децата и юношите с опита на зрелите и възрастните хора“, среща, която „винаги трябва да става“, иначе няма човечество, защото „няма корени, няма история и няма израстване“.

От безвъзмездното, от смисъла и от красотата зависи бъдещето

Става дума и за ученици от всяка една действителност, език и вяра, никой не трябва да бъде изключен, защото това, което се преподава, не е само едно нещо, а Животът“, който ще създаде други светове, „различни, уникални, каквито сме и ние. В нашите най-дълбоки болки, в нашите радости, в нашите желания“.

Никога не забравяйте тези три думи: безвъзмездност, смисъл и красота. Те могат да ви се сторят безполезни, особено днес. Кой създава дружество, търсейки безвъзмездност, смисъл и красота? Те не са продуктивни, не произвеждат. И въпреки всичко, от това, което изглежда безполезно, зависи цялото човечество, зависи бъдещето.

 

05 Юни 2020, 18:05