Аудиенция на папата с лекари, медицински сестри и доброволци от Ломбардия Аудиенция на папата с лекари, медицински сестри и доброволци от Ломбардия 

Папата благодари на италиански здравни работници за героичната служба в пандемията

Папа Франциск прие на аудиенция във Ватикана медицински персонал от Ломбардия и от други засегнати от панедмията на коронавирус региони. Лекарите, медицинските сестри и фелдшерите, здравните работници, бяха „опорните колони“ на обществото за „подхранването на братството и гражданското съжителство“, каза папата.

Светла Чалъкова – Ватикана

„Необходимо е да се изгради утрешния ден. Затова, сега е моментът на натрупаме съкровище от цялата тази положителна енергия, показана от лекари, медицински сестри, доброволци и свещеници, които засвидетелстваха една „щедра и безвъзмездна любов, дори с цената на живота“. Това бе призива на папа Франциск към група от лекари, медицински сестри и фелдшери и здравни работници, които прие днес на аудиенция във Ватикана. Голяма част от тях бяха от регион Ломбардия, най-засегнат в Италия от новия коронавирус, но присъстваха и здравни работници от други италиански региони. На аудиенцията взеха също участие епископите на Ломбардия и този на Падуа, представител на Во Еуганео, град, който бе разпознат като първото огнище на вируса, заедно с Кодоньо.

„Необходимо е да се изгради утрешния ден, което изисква ангажираност, сила и посвещение от страна на всички“, каза папата. „Става въпрос да изходим от многобройните свидетелства на щедра и безвъзмездна любов, които оставиха незаличим белег в съзнанието и тъкънта на обществото и ни научиха, колко много имаме нужда от близостта, от грижата, от саможертвата за подхранването на братството и гражданското съжителство“, изтъкна още той.

Само така, според папата, „ще можем да излезем по-силни от тази морална и духовна криза; и това зависи от съвестта и отговорността на всеки един от нас“.

„Бог – продължи – ни създаде за общението, за братството, и сега повече от всякога се показа илюзорна претнецията да насочваме всичко върху себе си, да направим от индивидуализма водещия принцип на обществото. Но нека да внимаваме, защото, веднага след преминаването на кризата, е лесно да се подадем отново на тази илюзия. Лесно и бързо се забравя, че имаме нужда от другите, от някой, който да се грижи за нас, който да ни окуаражава. Да забравим, че всички  имаме нужда от един Баща, който ни протяга ръка. Да Му се молим, да Го призоваваме не е илюзия; илюзия е да мислим, че можем без Него! Молитвата е душа на надеждата!“.

В словото си папата припомни преди всичко свидетелствата, дадени от лекарите, медицинските сестри и фелдшерите, от здравните работници, които „бяха видим знак на хуманността, която затопля сърцето. Мнозина от тях се разболяха и някои, за съжаление, починаха, упражнявайки професията“, често придружавайки до прага на смъртта болните, изолирани от техните близки“. Папата ги определи като „една от опорните колони на цялата страна“.

„Тези здравни работници – прибави – подкрепяни от загрижеността на болничните капелани, засвидетелстваха близостта на Бог до страдащите; бяха мълчаливи радетели на културата на близостта и нежността“.

Франциск припомни също „пастирското усардие и креативна загриженост на свещениците, които помогнаха на хората да продължат пътя на вярата и да не бъдат сами пред болката и страха“. Той цитира също някои „подрастващи свещеници“, които не се подчиниха на насокте за сигурност за избягване на заразата, но почти всички свещеници са били „бащи“, а не „подрастващи.

„Възхитих се – продължи той – на апостолския дух на многобройни свещеници, които останаха до своя народ в грижовното споделяне на ежедневието: те бяха знак на утешителното присъствие на Бог. За съжаление не малко от тях починаха. И също сред вас има свещеници, които са се разболяли и благодарение на Бог са оздравяли. Чрез вас благодаря на цялото италианско духовенство, което даде доказателство за смелост и любов към хората“.

Накрая папата отново благодари на всички за усилията „в тази трудна и сложна ситуация“, и отправи своя апостолически благослов към общностите в най-засегнатите региони на Италия, поверявайки ги на заклирата на Дева Мария, почитана там в многобройни светилища и църкви. Всички лекари, парамедици, доброволци, свещеници, богопосветени и миряни, папата призова да не забравят за извършения труд, цитирайки пасаж от романа „Годениците“ на Мандзони:

„Започнахте едно чудо. Имайте вяра, и както казваше онзи шивач: „Никога не съм виждал Бог да започне едно чудо и да не го завърши добре (глава 24). Нека свърши добре това чудо, което вие започнахте!“, бе пожеланието на папата.

20 Юни 2020, 13:26