Послание за Световния мисионерски ден: днешното време зове Църквата

Адриана Мазоти – Маня Кавалджиева – Ватикана

Фразата е част от библейския разказ за призванието на пророка Исая. На въпроса на Господа: „Кого да изпратя“, Исая отговоря с готовност: „Ето ме, изпрати мене“. Папа Франсис пише, че „този призив идва от сърцето на Господ, от неговото милосърдие, което е зов както към Църквата, така и към човечеството в настоящата световно криза“.

Всички сме призовани да вървим напред заедно

В посланието си за Световния мисионерски ден, който се отбелязва на предстоящия 18 октомври, папа Франциск припомня онова, което вече бе казал на площад „Свети Петър“, по време на незабравимия момент на молитва на миналия 27 март. Тогава той описа общата дезориентация на човечеството, засегнато от Covid-19, подобно на преживяното от учениците на Исус, „достигнати неочаквано от внезапна и силна буря“ и изтъкна осъзнаването, че „всички се намираме в една и съща лодка“, крехки, но важни и необходими, „всички извикани да гребем заедно, всички нуждаещи се от взаимно утешение“. След това в посланието се казва: 

Наистина сме изплашени, дезориентирани и разтревожени. Болката и смъртта ни карат да чувстваме нашата човешка слабост; но в същото време виждаме, че всички споделяме едно силно желание за живот и за освобождаване от злото. В този контекст, призванието за мисията, поканата да излезем от самите себе си поради любовта към Бог и ближния, се представя като възможност за споделяне, служение, застъпничество. Мисията, която Бог поверява на всеки един от нас, кара да преминем от уплашеното и затворено „аз“, към другото „аз“, което е преоткрито и обновено от даряването на себе си.    

Христос ни подтиква да бъдем „излизаща Църква“

В разпнатия Исус, Бог разкрива своята любов към човечеството и сега иска от всички нас „личната готовност да бъдем изпратени, защото Той е Любов (…) винаги излизащ от себе си, за да даде живот“. Затова изпрати Сина, напълно покорен на Отца и Синът ни дари своя Дух, душа на Църквата, изпращайки ни към света и към хората. В посланието си Франциск пише, че мисията, „излизащата Църква“, не са „намерение, което да се осъществи с усилие на волята“, а че Христос е този, който кара Църквата да излиза. И че Светият Дух подтиква  християнина в мисията за възвестяване на Евангелието:

Самият факт, че вече сме получили безвъзмездно живота, представлява негласна покана да навлезем в динамиката на даряването на себе си: семе, което при кръстените ще узрее, като отговор за любов в брака и в девствеността за царството Божие. Човешкият живот се ражда от любовта на Бог, расте в любов и се стреми към любов.

Божието милосърдие се излива върху цялата вселена

Това важи за всички, без изключение, и божието милосърдие „ се излива върху цялата вселена“. Папата казва още, че Христос на кръста победи греха и смъртта, и Църквата продължава мисията на Исус в историята и ни изпраща навсякъде, за да може чрез нас „Бог да прояви отново своята любов и да може да докосне и преобрази сърцата, умовете, телата, обществата и културите, на всяко място и във всяко време“.

Да изпълняваме Божията воля днес в Църквата и в историята

Папата отбелязва, че е възможно да усетим призива за мисия само ако имаме лична връзка с Исус, затова призовава всички нас да се запитаме дали „сме готови да приемем присъствието на Светия Дух в нашия живот“, каквото и да е нашето положение. Дали „сме готови да бъдем изпратени навсякъде, за да свидетелстваме нашата вяра“, дали като Мария сме готови да изпълняваме Божията воля, „в сегашния момент на Църквата и на историята“:

Да разберем какво ни казва Бог през това време на пандемия, е предизвикателство и за мисията на Църквата. Болестта, страданието, страхът, изолацията, ни карат да се запитваме. Бедността на онзи, който умира сам, на онзи, който е оставен сам на себе си, онзи, който е изгубил работата си и заплатата си, който няма дом и храна, ни карат да се запитваме.

Да се отворим за нуждата от любов и достойнство на нашите братя

Папа Франциск посочва още, че, задължени да спазваме физическа дистанция, ние сме призовани да преоткрием важността на социалните отношения и на „връзката на общността с Бог“. При това положение би трябвало да станем по-внимателни към нуждите на ближния:

Невъзможността да се съберем като Църква, за да честваме Евхаристията, ни накара да споделим положението на много християнски общности, които не могат да честват литургията всяка неделя. В този контекст, въпросът, който Бог задава: „Кого да изпратя?“, ни се задава отново и очаква от нас щедър и убеден отговор: „Ето ме, изпрати мене!“ Бог продължава да търси кого да изпрати по света и на хората, за да свидетелства неговата любов, спасяването от греха и от смъртта, освобождаването от злото.

Денят да се чества с молитва и любов

Папа Франциск завършва своето послание, като отбелязва, че при честването на Световния мисионерски ден, молитвата, размисълът и материалната помощ са все възможности за участие в мисията на Църквата. И по-конкретно припомня, че:

Любовта, изразена с волните пожертвувания по време на литургичните чествания през третата неделя от месец октомври, има за цел да подкрепи мисионерската дейност, развивана от „Pontificie Opere Missionarie“ (Папските мисионерски дела), за да помогне на духовните и материални нужди на хората и на църквите в цял свят, за спасението на всички.