Папата за Деня на мигрантите и бежанците: в бездомните срещаме Исус

Амедео Ломонако – Маня Кавалджиева – Ватикана

Нека не се забравят вътрешно разселените лица и „всички онези, които са се оказали в несигурно положение, в което все още живеят изоставените, маргинализираните и отхвърлените заради Covid-19”. С това насърчение започва посланието на папа Франциск по случай Световен ден на мигрантите и бежанците, под надслов: „Като Исус Христос, принудени да бягат. Да се приемат, закрилят, насърчават и интегрират вътрешно разселените лица“.
Смята се, че в цял свят вътрешно разселените хора са над 50 милиона. Към войни, конфликти и природни бедствия, сега се прибавя и бичът на пандемията. Често пъти драмата на тези хора е тиха и забравена. Папа Франциск подчертава, че вследствие на кризата, „международни помощи и инициативи, съществени и спешни за спасяването на човешкия живот“, са изместени „на заден план в националните политически програми“. Но „сега не е време да забравяме“. „Кризата, с която трябва да се справяме“, се чете в посланието, което се позовава и на „Urbi et Orbi“ от миналия 12 април, „нека не ни кара да забравяме многото други спешни ситуации, които носят в себе си страданията на много хора“.

Лицето на Исус е в лицето на бежанците

„Трагичното положение на бездомния и на бежанеца“, преживяно „от малкия Исус“ заедно с неговите родители по време на „бягството в Египет“, е неволя, която е налице и в наши дни за „милиони семейства“. Папата припомня, с думите от неделната молитва Ангел Господен от 29 декември 2013 г., че „почти всеки ден телевизията и вестниците съобщават новини за бежанци, които бягат от глада, от войните, от други сериозни опасности“. Светият Отец посочва, че „във всеки един от тях присъства Исус, принуден, както във времето на цар Ирод, да бяга, за да се спаси“. В техните лица ние трябва да „разпознаваме лицето на Исус, гладен, жаден, гол, болен, странник или в тъмница“ (Мт.25, 43). „Ако ние го разпознаваме“, пише още папа Бергольо, „ние ще му благодарим затова, че сме могли да го срещнем, обикнем и служим“.

Да разпознаем Господ в разселените лица

В папското послание, което повтаря думите, казани на литургията в Сакрофано от 15 февруари 2019 г., се казва, че „разселените лица ни дават възможността за среща с Господ, въпреки, че нашите очи трудно го разпознават: със скъсани дрехи, с мръсни крака, със страдалческо лице, с наранено тяло, неможещ да говори на нашия език“. Папата подчертава, че става дума за „пастирско предизвикателство“, което изисква даване на отговори с думите от посланието за Световния ден на мигрантите и бежанците 2018 г.: прием, закрила, насърчение и интегриране. Към тях Франциск прибавя „шест двойки глаголи, които съответстват на твърде конкретни действия, свързани помежду си чрез принципа на причината и следствието“.

Опознай, за да разбереш

Папа Бергольо припомня, че когато се говори за мигранти и вътрешно разселени лица, твърде често „се спираме на числата. Но не става въпрос за числа, става въпрос за хора! Ако ги срещнем, ще можем да ги опознаем. И като се запознаем с техните житейски истории, ще успеем да ги разберем. Ще можем да разберем, например, че тази несигурност, която ние усетихме със страданието от пандемията, е постоянен елемент в живота на бездомните“. Затова трябва „да опознаем, за да разберем“. Папата пише, че „познанието е необходима стъпка към разбирането на другия“. На това учи самият Исус в евангелския епизод с учениците от Емаус: “И като разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Исус се приближи и вървеше с тях; но очите им се премрежиха, за да Го не познаят“ (Лк. 24, 15-16).

Да бъдем близо до хората, за да служим

„Необходима“ за служението стъпка е тази да бъдем близо до хората. „Изглежда безспорно, но често страховете и предразсъдъците – много предразсъдъци – ни пречат да бъдем близо до тях и да им служим с любов“, отбелязва Бергольо. „Да се приближим до ближния, често означава да сме готови да поемем риск, както ни показаха толкова многото лекари и медицински сестри през последните месеци. Да бъдем близо, за да служим, отива отвъд самото чувство за дълг; най-прекрасният пример ни даде Исус, с измиването на краката на своите ученици“.

За помирението е необходимо вслушване

В своето послание Светият Отец изтъква, че „любовта, тази, която помирява и спасява, започва с вслушването“. В днешния свят „се умножават съобщенията, но започва да се губи навика да се вслушваме. Но само посредством смиреното и внимателно вслушване можем да стигнем до истинското помирение“. Папата припомня, че през 2020 г. „седмици наред мълчанието цареше по нашите улици. Мълчание драматично и обезпокояващо, което обаче ни даде възможността да се вслушаме в гласа на по-уязвимия, на бездомните и на нашата тежко болна планета“. Като се вслушваме, имаме възможност да се помирим с ближния, с многото отхвърлени, с нас самите и с Бог, който никога не се уморява да ни предложи своето милосърдие. В папското послание се казва, че „за помирението е необходимо вслушване. На това ни учи самият Бог, който, като изпрати своя Син на света, пожела да чуе стенанието на човечеството“.

За израстването е нужно споделяне

Папа Франциск пише, че „Бог не пожела ресурсите на нашата планета да бъдат в полза само на някои. Трябва да се научим да споделяме, за да израстваме заедно, като не изключваме никого. Пандемията ни припомни, че всички сме в една и съща лодка. Общите тревоги и страхове ни показаха още веднъж, че никой не се спасява сам. За да израстваме“, казва Бергольо, „трябва да споделяме. За да растем истински, трябва да растем заедно, споделяйки това, което имаме, като онова момче, което предложи на Исус пет ечемичени хляба и две риби… и те стигнаха за пет хиляди души“.

Да участваме, за да насърчаваме

Друга важна стъпка, която трябва да се направи, свързва други два глагола: участвам и насърчавам. „Ако наистина искаме да насърчим хората, на които предлагаме помощ“, отбелязва папата, „трябва да ги привлечем за участие и да ги направим действащи лица на своя реванш. Пандемията ни припомни колко е съществена съотговорността и че само с приноса на всички – дори и на често подценяваните категории – е възможно справянето с кризата“. В посланието се споменават и думите, които папа Франциск бе казал на миналия 27 март, по повод на молитвата в извънредната ситуация на пандемия: трябва „да се намери смелостта да се отворят пространства, в които всички да се почувстват извикани и да се позволят нови форми на гостоприемство, братство, солидарност“. Следователно трябва участие, за да се насърчава. Така направи и Исус със самарянката (Йн. 4, 1-30). Господ се приближава, слуша я, говори на сърцето й, за да я отведе след това към истината и да я преобрази“.

Да си сътрудничим, за да градим

Шестата и последна двойка глаголи, която папата посочва, е сформирана от две решителни действия: сътрудничество и изграждане. Папата пише, че „да се изгради Божието царство е общ ангажимент на всички християни и затова е необходимо да се научим да си сътрудничим, без да се поддаваме на завист, разногласия и разделения. „За да запазим общия дом и да го направим да прилича все повече на изначалния промисъл на Бог, трябва да се ангажираме да гарантираме международното сътрудничество, глобалната солидарност и местния ангажимент, като не изключваме никого. Следователно е необходимо да си сътрудничим, за да градим“. „Това е, което препоръчва и апостол Павел в посланието си до коринтяните: „Затова ви умолявам, братя и сестри, в името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас, а да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл“.

Молитва

Посланието за Световния ден на мигрантите и бежанците завършва с молитва, подсказана от примера на Свети Йосиф, „по-конкретно когато той бе принуден да избяга в Египет, за да спаси Малкия Исус“.

Отче, Ти повери на Свети Йосиф най-съкровеното си: Младенеца Исус и неговата майка, за да ги закриляш от опасностите и от заплахите на злонамерените. Позволи и на нас да изпитаме неговата закрила и неговата помощ. Той, който изпита страданието на онези, които бягат поради омразата на властващите, нека да може да утешава и защитава всички онези братя и сестри, които, заради войните, бедността и нуждата, напускат домовете си и земята си, за да тръгнат на път като бежанци към по-сигурни места…

Световен ден на мигрантите и бежанците 2020

Църквата чества Световния ден на мигрантите и бежанците от 1914 г. Това винаги е било повод, за да се покаже загрижеността към различните категории уязвими хора, които са на път, за да се отправи молитва за тях, които трябва да се справят с различни предизвикателства и за да се засили съзнателността за възможностите, предлагани от мигрантите. През 2020 г. денят ще бъде отбелязан на 27 септември.