Папата: мисията е дар на Светия Дух, а не резултат от стратегии
Ватикан Нюз
„Възвестяването на Евангелието е друго нещо в сравнение с всеки политически или културен, психологически или религиозен прозелитизъм. Мисията е безвъзмезден дар на Духа и не може да се повери на специализирани обучителни курсове, нито да бъде поверена на онези църковни системи, които изглежда да въвлечени в манията да популяризират себе си и собствените си инициативи от рекламна гледна точка“. Това пише Франциск в посланието си към Папските мисионерки общности (POM), в което се спира на основите на христянската мисия. През тези дни членовете на Папските мисионерски общности, трябваше да се съберат в Рим за своята годишна генерална асамблея, която обаче бе отложена, заради пандемията.
Основите на мисията
Франциск припомня, че „най-съкровената обща черта на мисията на Църквата е тази да бъде дело на Светия Дух, а не следствие от нашите размишления и намерения. Получаването на радостта на Духа е благодат и е единствената сила, която притежаваме, за да проповядваме Евангелието. Спасението – продължава папата – не е следствие от нашите мисионерски инициативи, нито от нашите слова за въплъщението на Словото, а може да се случи единствено чрез погледа от срещата с Него, който ни призовава и следователно е следствие и отзвук на радостта и благодарността. Възвестява Евангелието онзи, който свидетелства делото на един Друг“.
Отличителни черти
Позовавайки се на Апостолическото насърчение Evangelii Gaudium, Франциск описва отличителните черти на мисията. Преди всичко привличането: Църквата расте в света чрез привличането, а не чрез прозелитизма, и ако се следва Исус, щастливи, че сме привлечени от Него, другите ще го доловят. И могат да се изненадат. Другите характеристики са безвъзмездността и благодарността, защото „мисионерския плам не може да се получи никога вследствие на едно усмотрение или на изчисления или, защото съществува задължение в този смисъл, а е отражение на благодарността. Друга черта е също смирението, защото ако щастието и спасението не са наше притежание или постигната цел, чрез нашите заслуги, Евангелието може да бъде възвестявано единствено чрез смирението, без арогантност. Но също и характеристиката да улеснява, а не да усложнява: истинската мисия не прибавя ненужна тежест върху вече трудния живот на хората, нито налага изтънчени и трудни пътища на формиране, за да наслаждаваш на онова, което Господ дава с лекота. Други две отличителни черти на мисията са близостта до живота, защото мисията достига хората там, където са и такива каквито са; и “sensus fidei” на Божия народ и препочитанието за малките и бедните, които не са „евентуална опция“ за Църквата.
Таланти, които да се развият
Гледайки към бъдещето, Франциск припомня, че Папските мисионерски общности „са родени спонтанно, от мисионерския плам изразен с вярата на кръстените“ и са свързани със sensus fidei на Божия народ. Те напреднаха по двете релси на молитвата и милосърдието; винаги са били почитани от Римокатолическата църква и тяхното призвание никога не е било живяно като „един алтернативен път“ една „външна принадлежност“ по отношение на обикновените форми на живот на поместните Църкви. Превърнаха се в мрежа, разпространена във всички континенти: едно множество, което трябва да се защитава от „идеологическите одобрения“.
Капани, които да се избягват
Папата изброява след товя някои патологии, които се появяват по пътя на Папските мисионернски общности. Първата е самореферентността, с риска да се отдаде внимание на самопопуляризирането и отбелязването на личните инициативи от рекламна гледна точка. След това възниква „безпокойството за командването“, т.е. претенцията за упражняването на контролни функции спрямо общностите, на които тези организми трябва да служат. Но също патологията на елитаризма, неизказаната идея да вярваме, че принадлежим на една „по-висша класа от специалисти“. Следва също изолацията от народа, видян като една инертна маса от хора, които винаги имат нужда да бъдат реанимирани и мобилизирани, сякаш сигурността на вярата е следствие от едно убедително слово или обучителни методи“. Други капани са абстракцията и функционализма, защото фокусират всичко над подражанието на светските модели на ефективност.
Съвети за пътя
Франциск съветва Папските мисионерски общности да пазят или преоткрият своето място в „лоното на Божия народ“, потапяйки се в реалния живот на хората и вплитайки се в църковната мрежа на диоцезите, енориите, общностите и групите. Папата ги призовава също да останат свързани с практиките на молитвата и събирането на ресурси за мисията, търсейки също нови пътища, но без „да усложняват онова, което е просто“. Папските мисионерски общности „са и трябва да бъдат живяни, като средства в служба на мисията в поместните Църкви: не са нужни супер стратези или централни директиви за мисията, на които да се делегира задачата за пробуждането на мисионерския дух. Те трябва да работят в контакт с всички реалности, без никога да се стерилизират в едно изключително бюрократично-професионално измерение. Франциск призовава също да се погледне навън, а не да се гледа в огледалото, олекотявайки, а не отежнявайки структурите.
Даренията
Папата съветва също да не се превръщат Папските мисионерски общности в неправителствена организация, изцяло насочена към събирането на средства. Ако в някои части събирането на средства е безуспешно, не трябва да се изкушаваме да покрием проблема, ограничавайки се в търсенето на големи дарители. Ще е добре молбата за „оферти за мисиите да продължи да бъде насочена основно към цялото множество от кръстени“, също съсредоточвайки се по нов начин върху събирането на волни дарения в църквите на всички държави през октомври, по повод Световния ден на мисиите. При употребата на събраните фондове, трябва да се вземат предвид първостепенните нужди на общността, избягвайки форми на асистенциализъм (обгрижване), които рискуват да подхранят също в Църквата феномени като „паразитния клиентелизъм“. И не трябва да се забравят бедните. Папските мисионерски общества, със своите мрежи, са отражение на един народ с хиляди лица и затова не трябва да налагат една определена културна форма заедно с предлагането на Евангелието: това може да „засенчи универсалността на християнската вяра, дори да претендира за стандартизиране на формата на нейното прогласяване“. Франциск припомня, че Папските мисионерски общности не са самостоятелен субект и сред техните специфичности стои връзката с папата. Франциск завършва посланието, припомняйки думите на свети Игнаций, и искайки от Папските мисионерски общности да вършат добре своята работа, така „сякаш всичко зависи от вас, знаейки, че в действителност всичко зависи от Бог“.
