Търси

Vatican News
Папа Франциск на генералната аудиенция от Библиотеката в Апостолическия дворец Папа Франциск на генералната аудиенция от Библиотеката в Апостолическия дворец  (Vatican Media)

Папата: молитвата отваря врата на надеждата

В третата генерална аудиенция посветена на молитвата, папа Франциск подчерта, че тайната на Творението трябва да породи у нас хвалебствена песен, „доволни единствено, защото съществуваме“. Мъжете и жените, които се молят „вярват, че любовта е по-силна от смъртта, и че несъмнено един ден ще триумфира“. Днешната генерална аудиенция бе десетата без вярващи, излъчена от Библиотеката в Апостолическия дворец.

Алесандро Ди Бусоло – Светла Чалъкова – Ватикана

„Молитвата е първата сила на надеждата, отваря ѝ вратата: който се моли знае, че този живот, въпреки изпитанията, е пълен с една благодат, за която да се удивляваме. Затова молитвата трябва да се защитава и вярва, че любовта е по-силна от смърта и ще триумфира. Нека възхваляваме Бог, просто защото сме доволни, че съществуваме, защото сме чеда на един велик Цар, Господ на Творението“. Това каза папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, десетата без присъствието на вярващите и поклонниците, която проведе отново в Библиотеката в Апостолическия дворец, заради ограниченията, наложени от пандемията на Covid-19.

Книгата Битие, голям благодарствен химна

В третата катехистична беседа,посветена на молитвата, папата се спря на тайната на Сътворенито. Защото животът – поясни той – просто факта, че съществуваме, отваря сърцето на човека за молитвата“. Първата страница на Библията, прилича на „един голям благодарствен химн, който разказва за Сътворението, подчертавайки постоянно „добротата и красотата на всяко съществуващо нещо“.  

Бог творец призовава към живота със своето слово

Бог, единствено със своето слово „призовава към живота, и всяко нещо пристъпва към съществуването“. Разделя светлината от мрака, създава „разнообразието от растения и животни“ до появата на човека, което поражда един „краен възторг“: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро“. „Добро, но също хубаво – прибави папата импровизирайки – вижда се красотата на цялото Творение! Красотата и тайната на Творението – поясни папата, цитирайки Катехизиса на католическата църква – пораждат в сърцето на човек първия порив, който поражда молитвата“.

Молитвата е удивление пред величието на Творението

Псалмопееца се пита: „Що е човек, та го помниш“. Съзерцава „тайната на съществуванието около себе си, вижда звездното небе над себе си“, и което днес, благодарение на астрофизиката виждаме „в цялата му необятност“ и се пита – припомни папата – „какъв е промисъла на любов зад това велико дело!“. В тази необятност, смъртният човек е една крехка твар, но също единствена по рода си, в цялата вселена, осъзнаващ за това огромно изобилие на красота“.

„Молитвата на човек е тясно свързана с чувството на удивление. Величието на човека е безкрайно малко в сравнение с размерите на вселената. Неговите най-големи завоевания, изглежат нещо твърде малки. Но човекът не е нищо. В молитвата се утвърждава мощно чувството за милосърдие“.

Пред звездното небе, се разпалва искрата на благодарността

„Нищо не съществува случайно – поясния папата – и във вселената ние човешките същества, припомня псалмопееца, „сме направени само малко по-долни от ангелите. И със слава и чест сме увенчани“. Връзката с Бог  - подчертава папата – е „величието на човека. По природа сме почти нищо, малки, но по призвание, за повика, ние сме чеда на един велик Цар. Много от нас са го изпитали:

„Ако историята на живота, с всички негови горчевини, рискува понякога да задуши в нас дара на молитвата, достатъчно е съзерцанието на едно звездно небе, на един залез, на едно цвете..., за да разпали в нас искрицата на благодарността“.

Израил в изгнание, възхвалява Бог

Това – продължи Франциск – се случи вероятно с народа на Израил, „когато бива написан големия библейски разказ за Сътворението. По онова време народа не е щастлив: земята бе окупирана от враговете, народа бе депортиран, поробен в Месопотамия, без родина, храм, социален и религиозен живот. Въпреки това – каза папата – именно изхождайки от големя разказ за Сътворението, някои започват да намират причини да благодарят, да възхваляват Бог за живота“.

Който се моли, знае че надеждата е по-силна от обезсърчението

По този начин „молитвата е първата сила на надеждата. Бих казал – прибави папата – че молитвата отваря вратата към надеждата. Надеждата съществува, но с моята молитва отварям вратата. Хората на молитвата са онези, които повтарят, преди всичко на себе си, а след това на другите, че този живот, въпреки неговите трудности и изпитания, въпреки неговите трудни дни, е пълен с една благодат, за която се удивляваме. И като такъв, животът трябва винаги да бъде защитаван и закрилян“.

Мъжете и жените, които се молят, знаят, че надеждата е по-силна от обезсърчението. Вярват, че любовта е по-силна от смъртта, и че със сигурност един ден ще триумфира, независимо че незнаем нито часа, нито начините“.

Животът е твърде кратък, за да го прекараме в тъга

Мъжете и жените на молитвата – завърши папата – „носят върху лицата отражение на една светлина, защото дори в най-мрачните дни, слънцето не престава да ги озарява. Молитвата те озарява, озарява твоята душа, сърце и лице. Дори и в най-мрачните времена, дори в най-болезнените“.

Всички сме способни да носим радост

И така „всички ние сме носители на родост. Замисляли ли сте се в това?“, запита папата. „Замислял ли си се, че ти си носител на радост? Или предпочиташ да носиш лоши вести, неща, които натъжават?“.

„Всички сме способни да носим радост. Този живот е дар, който Бог ни направи: и е твърде кратък, за да го прекараме в тъга, в горчевина. Нека възхваляваме Бог, просто защото сме доволни, че съществуваме. Нека погледнем към вселената, към красотите и да погледнем към личните кръстове и да кажем: „Ти съществуваш, ти ни направи така, за теб“. И да почувстваме онова неспокойство в сърцето, което ни води да благодарим и възхваляваме Бог. Ние сме чеда на един велик Цар, на Създателя, способни да видим неговия печат в цялото творение“.

Благодарността към Бог е една хубава молитва

Това творение – подчерта настойчиво папата – което днес ние не опазваме: но в това творение е печата на Бог, който го направи от любов. Нека Господ – бе неговата молитва накрая – да ни помогне да осъзнаем все по-дълбоко това и да ни отведе да кажем „благодаря“, което е една хубава молитва“.

20 Май 2020, 11:45