Франциск: няма истинска среща без „поезията“ на безвъзмездното даряване

Амедео Ломонако – Бистра Пищийска - Ватикана

„Различни и обединени. Единен-към (или общувам) значи съществувам“. Това е заглавието на нов том, на издателството на Ватикана към Ведомството за комуникациите към Светия престол. Книгата съдържа бонус размишления на папа Франциск за човешките взаимоотношения, събрани в непубликуван до сега текст, озаглавен „С погледа на Исус“. Взаимоотношения, които в предговора архиепископът на Кентърбъри Джъстин Уелби, примас на Англия и световен лидер на англиканската общност, посочва като най-красиви и ползотворни, „основани на любовта Божия към нас“.

С погледа на Исус

Многобройните срещи на Исус по пътищата на Палестина са озарени от един и същи поглед, изпълнен с любов към всеки човек. „Нека си припомним - пише Франциск - призоваването на Матей (зовящият поглед, изпълнен с милосърдие), среднощния разговор с Никодим, или със самарянката край кладенеца на Яков, а същo и тези с ханаанката и със Закхей. С този поглед Исус поднася страната си на Юда, наричайки го „приятел“, същият поглед, с който се обръща към Петър, докато петелът кукурига и, дори да ни е трудно да го разберем, с тoзи същият поглед, с който Той мълчаливо наблюдава неуместната театралност на цар Ирод, очакващ чудотворен жест от Него, преди да Го изпрати разочарован обратно при Пилат. Дори в разговоа с римския прокуратор Исус го гледа с любов". В този поглед на Исус виждаме „християнската вяра“, основаваща се на твърдението, подчертава папата, че „Исус има божествена природа, а Бог е любов“. Тази основа, пише папата, „определя поредица от последици и променя целия начин на съществуване в християнския свят“.

Общуване и слушане

В основата на всяка форма на общуване и човешки взаимоотношения е желанието да се вслушаме в другия. „Без този любящ поглед човешката комуникация, диалогът между хората - отбелязва папата - могат лесно да се превърнат в диалектически дуел. Този поглед, вместо това разкрива, eдин друг главозамайващ въпрос, в чийто центъра е не просто дискусията, но самият смисъл на съществуването, моето и на моя събеседник “. В този смисъл, отбелязва папата, е добре да разберем "урока на светия кардинал Джон Хенри Нюман". Неговото размишление „се фокусира особено върху измерението на въображението и „разположението“ на сърцето, което играе по-важна роля от тази на разума, за да може човек наистина да бъде докоснат от опита на вярата“.

Западът да заеме от Изтока усещането за „поезия“

В непубликувания текст – подготвен във връзка с важния икуменически юбилей, 25 години от Енцикликата на свети Йоан Павел II „Ut unum sint “ от 25 май 1995 г. - папа Франциск се спира по-специално върху епизода с „богатия младеж“, който пита Исус какво трябва да направи, за да наследи вечния живот. Папата припомня един детайл, присъстващ само в Евангелието на Марк, който определя като „решаващ“. Евангелистът посочава, че „Исус, гледайки го, го възлюби“. „Глаголът „вглеждам се, особено в западните общества - пише Светият Отец – е загубил съзерцателния си смисъл, изчезнал е от ежедневния пейзаж, от всекидневния живот“. „Никой не се вглежда в никого, а ако това се случи, автоматично се задейства усещането за безпокойство и реакция като пред опасност. Тaкa вече никой не гледа другия в очите, не „заставаме един пред друг, спирайки за момент френетичния курс на времето, на който сме подложени“. Тук папата свързва своето размишление с една надежда: „размишлявайки за това състояние, което споменах, връщайки се от пътуването си до Азия през ноември, се появи желанието ми да може Западът да заеме от Изтока усещането за„ поезия, “като с тази красива дума отбелязвам именно чувството за съзерцание, за способността да спрем и да си дарим момент на отвореност към себе си и другите в знак на благодарност, на чиста безвъзмездност. Без онова „в повече“ на поезията, без дар, без безвъзмездност не може да възникне истинска среща, нито истинска човешка комуникация“.

Думите са мостове

В друг пасаж Франциск се спира върху връзката между общуването и общението. „Хората общуват “не само да обменят информация, но и да се опитат да изградят общение. Следователно думите трябва да са като мостове, изградени, за да сближат различни позиции, да се създаде общо пространство, място за среща, сравнение и растеж". Но това сближаване има своето „начално условие“: а именно „да сме готови да изслушаме търпеливо позициите на другия, защото вглеждането предполага и готовността ни да бъдем гледани: в общуването ние се предлагаме един на друг“. Усилието, което трябва да положим при всяка възможност за общуване, „е да го преживеем като истинска, а не повърхностна среща, отворена към плодотворен, творящ диалог, който подтиква динамизъм, способен да разбърка и трансформира „предразсъдаците“, с други думи, да бъдем отворениза преобразуване“.

Смелостта на диалога

Припомняйки междурелигиозната среща на Founder’s Memorial в Абу Даби от 4 февруари 2019 г., папата добавя, че диалогът се нуждае и от смелост. Ефективният диалог „предполага конкретна идентичност, от която човек не трябва да се отказва, за да угоди на другия. Като в същото време изисква смелостта за приемане на другостта, коeто води до пълно признаване на другия и неговата свобода [...] без свобода, вече не сме чеда на човешкото семейство, а роби. [...]Смелостта за приемането на другостта е душата на диалога, който се основава на искреността на намеренията [...]. Във всичко това молитвата е от съществено значение: докато въплъщава смелостта за приемането на другостта пред Бог, на искреността на намерението, тя пречиства сърцето от затваряне в себе си“. Идентичността и другостта, добавя Светият Отец, съществуват заедно: „едно сърце, затворено в себе си, се разболява и се„запушва“ с отпадъци, които пречат на здравото му и животворно пулсиране“.

Човек обича само в свобода

Приемането на другостта „за да бъде„ пълноценно “трябва да признае свободата на другия“. Тази точка, подчертава папата, е от решаващо значение. Особено означаваща е, пише понтификът, фразата: „като го погледна, възлюби го“. „Исус не гледа другия като „акт“, а като личност, като дар, като същество, което Бог искаше да създаде свободно (от любов) и да го насочи по пътя му. В любящият Му поглед вече е налице измерението на свободата. Човек обича само в свобода и само истинската любов прави и оставя другите свободни“. Свободата за папата е „основната предпоставка, за да достигне съществуването на хората на земята и всеки комуникативен акт своята човешко пълнота. Без свобода няма истина, всяка връзка се превръща в измислица, в лицемерие, изпада в повърхностност или, още по-лошо, в експлоатация“.

Нека погледът Божий бъде винаги насочен към нашия живот

Накрая папата отбелязва, че „да обичаш означава да си готов за риск. Когато се взира в младежа пред себе си, Исус не го „преценява“, за да открие слабoстите му , а го съзерцава, сякаш току-що е излязъл от творящите ръце на Бог Отец и е щастлив от неговото съществуване, Той го обиква и го призовава да преодолее всички минали затвори и рани в името на бъдеще в пълнота, като по този начин отговаря на въпроса му за възможността за вечен живот". „Нека Божият поглед бъде винаги насочен към нашия живот, а ние, от своя страна, нека в общуването ни с другите, да имаме погледa на Исус, който ни гледа с очите на свободната и щедра любов на пълното себедарявене“.