Папата припомни свещениците, пожертвали се за болните

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана

Един наистина особен Велики четвъртък тази година по причина на ограниченията, наложени от пандемията, която разстрои живота на всички. Също дните на Пасхалното Тридневие, които са сърцевината на литургичния календар и най-важните за християните, ще станат свидетели на литургии без присъствието на вярващи. Такива ще бъдат и литургичните служби на папа Франциск през следващите дни. Тази сутрин папа Франциск не предстоятелства литургията за освещаването на маслата със свещениците от Рим, но от 18 ч., на олтара на Свети Петровия престол в базиликата „Свети Петър“, предстоятелства литургията за Вечерята Господня, която възпоменава учредяването на Евхаристията. Прадлагаме целият текст на папската проповед.

Базиликата е само привидно празна

Ватиканската базилика е празна, с папата облечен в бели литургични одежди и само няколко души: четците, певците, няколко свещеника и богопосветени, един епископ и кардинал Анджело Комастри, архиерей на Ватиканската базилика, всички на безопасно разстояние един от друг. По време на литургията не се проведе ритуала за умиването на нозете, който през миналите години Франциск го направи на затворници, бедни и бежданци. Последният път го направи в затвора на Велетри, през 2018, или този в Рим „Реджина Чели“. И въпреки това, чрез медиите вероятно по-мнобогобройни са тези, които днес присъстваха на литургията.

Исус възлюби своите до край

Литургията започна с химна „Слава във висините Богу“. Първото четиво бе заимствано от Книгата Изход и разказва, за наредбите дадени от Господ на народа, чрез Мойсей и Арон, за пасхалната вечеря. Второто четиво е от посланието на свети Павел Апостол до Коринтяни, който припомня на вярващите, че „всеки път, когато ядете от този хляб и пиете от тази чаша, възвестявате смърта на Господ, до неговото завръщане“. Откъсът от Евангелието според Йоан описва Последната вечеря на Исус с учениците, които – казва евангелистът – „Той възлюби до край“.

Евхаристия, служение, помазание

Проповедта на папа Франциск бе импровизирана, подчертавайки три думи, които са три реалности, стоящи в центъра на Велики Четвъртък: Евхаристия, служение, помазание. Господ иска да остане с нас, в Евхаристията – посочи папата – и ние се превръщаме в неговата дарохранителница. Исус дори казва, че ако не ядем неговото тяло и не пием неговата кръв, няма да влезнем Царството Небесно. Но за да се влезне в Царството Небесно е необходимо също служението.

„Да служим на всички. Но Господ, в размяната на думи с Петър, му помага да разбере, че за да влезне в Царството Небесно трябва да оставим Господ да ни служи, Божия Слуга да бъде наш слуга. И това е трудно за разбиране“.

Благодатта на свещенството

След това папата се спря на свещенството, като сподели, че днес желае да бъде близо до всички свещеници. Всички, от първия до последния – каза - сме помазани от Господ, помазани, за да отслужваме Евхаристията и да служим. И ако днес не бе възможно да бъде отслужена Кризмалната литургия със свещениците, в тазвечершната литургия папата иска да припомни свещениците, особено онези, които поднасят живота си за Господ и, които стават слуги на другите. Светият отец припомни десетките свещеници, починали в Италия по причина на Covid-19, служейки на болните, заедно с лекарите и медицинския персонал. „Те са светците от съседната врата, способни да дадат живота“, каза папата, който припомни също свещениците, които служат в затворите или онези, които отиват в далечни страни, за да занесат Евангелието и умират там:

„Един епископ казваше, че първото нещо, което прави, когато пристига в местата на мисия, е това да отиде на гробищата и да сложи цвете на гроба на свещениците, оставили живота си там, много от тях млади, неподготвени, без антитела, свещеници, на които дори никой не знае името“.

Нося с мен на олтара всички свещеници

Многобройни са – каза папата – анонимните свещеници, енорийски свещеници в малки селца или далечни планински местности, свещеници, които познават хората. „Днес ви нося в моето сърце и ви нося на олтара“, изтъкна папа Франциск. Но папата не забрави и оклеветените несправедливо свещеници, които биват обиждани и ругани.

„Това се случва много пъти днес, те не могат да излезнат на улицата, защото говорят лоши неща за тях, позовавайки се на драмата, която изживяхме с разкриването на свещеници, извършили лоши неща“.

Да искаме прошка и да прощаваме

Папата цитира също свещениците, епископите и самия себе си, които „не забравят да искат прошка, защото всички – каза той – сме грешници. Но също свещениците в криза, в мрака. И на всички препоръча само едно нещо: „Не бъдете твърдоглави, като Петър. Позволете да ви умият нозете. Господ е вашия слуга, Той е близо до вас, за да ви дава силата, за да ви умие нозете“. Трябва да бъдем простени и да прощаваме греха на другите. Оттук и призива на папата за „едно голямо откъм щедростта в прошката сърце“, по примера на Христос.

„Там, има прошка за всички. Бъдете смели. Дори да рискувате в прошката, за да утешите. И ако не можете да дадете сакраменталната прошка в онзи момент, поне дайте утехата на брат, който придружава и оставя вратата отворена, за да се върне“.

Папата завърши, като благодари на Господ за свещенството и за свещениците и каза: „Исус ви обича. Иска само да Му позволите да ви умие нозете“.

Молитва към Господ да победи злото

В момента на молитвата на верните, дяконът представи пет молитвени намерения. Бе отправена молитва за Църквата, „за да възвестява на всеки човек, че само в Христос е спасението“; второто намерение е Господ да подкрепя „страданията на народите, управниците да търсят истинското благо, а хората да преоткрият надеждата и мира“. Третото молитвено намерение бе за свещениците, за да бъдат „живо отражение на жертвата, която отслужват и да служат на братята с щедро посвещение“. В четвъртото намерение бе отправена молитва за младежите, „та Господ да докосне тяхното сърце и да Го последват по пътя на кръста“, откривайки, че само в Него е свободата, радостта и пълнотата на живота“. Накрая бе изпросено от Бог да утеши измъченото човечество, „с уверенността в Неговата победа на злото. Изцели болните, утеши бедните и избави всичко от епидемиите, насилията и егоизмите“, бе молитвата, която повече от всяко актуална сред „бурята“, в която живеем.