Папата към уличните вестници: благодаря ви за вашите истории на надежда
Бенедета Капели – Светла Чалъкова – Ватикана
„Не са обикновени книжни листове, а знак на едно преоткрито достойноство, на изкупление, получено благодарение на една работа, която не те прави вече невидим, те са глас, който няма подобен, защото е шепот или вик за една несправедлива ситуация. Това е историята на повече от 100 улични вестници, към които папа Франциск отправи посалние, определяйки ги като „изключителни“, и насърчавайки ги да продължат своята работа, дори и пред трудностите, причинени от пандемията на коронавирус.
Най-високата сметка
Франциск припомни, че „живота на милиони хора, в нашия вече изправен пред многобройни предизвикателства свят и подтиснат от пандемията, се промени и е подложен на тежко изпитание“, но прибавя, че най-големият страх е за тези, които живеят на улицата.
„Най-уязвимите хора, невидимите, хората без подслон рискуват да заплатят най-високата сметка“.
Погледът на папата е отправен към тях, и по-специално към онези, които продават вестници по улиците, „голямата част от които – посочва той – са бездомни, силно маргинализирани хора, безработни: хиляди хора, които по целия свят живят и имат работа, благодарение на продажбата на тези изключителни вестници“.
Опитът на уличните вестници
Това е реалност – пояснява папата – съставена от повече от 100 улични вестници по цял свят, публикувани в 35 различни страни и на 25 различни езици, но която преди всичко предоставя доход на повече от 20.500 бездомници. В Италия – припомня папата – „хубавата инициативи „Обувки за тенис“ на Каритас, позволява на повече от 130 души в затруднено положение да имат някакъв доход и с него също достъп до основните граждански права“.
По-силни от преди
Коронавирусът засегна силно тези реалности и затова Франциск изразява своята близост, но също и своята „надежда в бъдещето с насърчение и дух на приятелството, защото работата, която се върши е също разказ за многобройни истории на надежда“.
„Да се вгледаме в бедните през тези дни, може да помогне на всички нас да осъзнаем какво наистина ни се случва и какво е нашето истинско състояние“.