Папата към Народните движения: нека заедно мислим за след коронавируса

Ватикан Нюз

Писмо, с което изразява своята подкрепа към Народните движения, възхвалява тяхната работа в перифериите на икономиката в полза на отхвърлените, и изразява пожеланието за една всеобща заплата, която да може да подкрепи онези, които са ангажирани в техните проекти и да ги постави в центъра на идеята му за икономика, която не убива. Това са основните акценти в посланието, което папа Франциск отправи в деня на Възкресение Христово към Народните движения, с които се срещна вече два пъти в Рим и един път в Санта Крус, Боливия.

В писмото си папата определя „Народните движения“, една „невидима войска, която се бори по най-опасните фронтове“. „Вие сте армия, която няма други оръжия освен солидарността, надеждата и чувството за общност, процъфтяващи през тези дни, в които никой не се спасява сам“. Папата се позовава на настоящата пандемия от коронавирус, който – казва той – „засяга всички, без разлика от националност, нито от религиозна или социална принадлежност, но – отбелязва папата – бедните и отхвърлените са тези, които заплащат през тези дни и ще заплатят в бъдеще най-високата цена“. И мислейки за трудностите, които срещат, за да устоят на този момент, изтъква, че „е настъпило времето да се помисли за една всеобща заплата за социално изключените“.

Франциск насочва мислите си към всички, които скрити и извън прожекторите на медиите, продължават да служат. „Мисля си за хората, преди всичко жените, които умножават хлябовете в обществените кухни, говтейки вкусни ястия за децата, само с две глави лук и един пакет ориз, мисля си за болните, мисля си за възрастните. Те никога не се появяват по традиционните медии. Не се появяват дори  селяните и селските семейства, които продължават да отглеждат, за да произвеждат здравословна храна, без да унищожават природата, без да я ограбват и без да спекулират с нуждите на хората. Искам да знаят, че нашия Небесен Отец ги гледа, оценява ги, признава ги и ги укрепва в техните решения“.

Папата се спира на настоящата ситуация, белязана от кризата с коронавируса и конкретната помощ, която надродните движения предоставят на страдащите. „Колко е трудно да остане вкъщи онзи, който живее в малък и несигурен дом или онзи, който няма покрив над главата си. Колко е трудно за мигрантите, за хората лишени от свободата и за онези, които преминават през процес на изцеление от зависимостите. Вие сте там, поставяйки вашето тяло до тяхното, за да направите по-малко трудни нещата, по-малко болезнени. Поздравявам ви за това и ви благодаря от сърце“.

Франциск се спира и на настоящия иконимическо-финасов модел по отношене на кризата. „Надявам се правителствата да разберат, че технократските парадигми, било то онези в чийто център стои Държавата, както и онези, в чийто център е поставен пазара, не са достатъчни за справянето с тази криза или с другите по-големи проблеми на човечеството. Сега повече от всякога – пояснява папата – хората, общностите, народите са тези, които трябва да бъдат поставени в центъра, единни за да изцеляват и споделят“.

„Знам – прибавя Франциск – че сте били изключени от ползите на глобализацията. Не се ползвате от онези повърхностни удоволствия, които упояват многобройни съвести. Въпреки това, трябва винаги да страдате недостатъците. Злините, които ни покусяват всички, вас ви засягат два пъти. Много от вас живеят ден за ден без никаква легална гаранция, която да ви закриля. Амбулатните търговци, панаирните работници, малките земеделци, строителите, и онези занимаващи се различни дейности. Вие, работници в неформалната, независимата или народна икономика, нямате една стабилна заплата, за да устоите на този момент.. и карантините се превръщат в непоносими за вас“.

„Може би този е моментът да се помисли – заключва папата – за една всеобща заплата, която да признае и даде достойнство на благородните и незаменими задачи, които вършите; способна да гарантира и реализира една толкова човешка и християнска реалност: никой работник не трябва да остава без права”.