1586080074810.JPG

Папата: в драмата да преоткрием служението и утехата Божия

На литургията за Палмова неделя, която отслужи в полупразната ватиканска базилика, папа Франциск даде началото на Страстната Седмица, приканвайки ни да следваме Исус по пътя на служението. „Нека се свържем със страдащите, нека си мислим за доброто, което можем да направим“, бе насърчението на папата, който обръщайки се към младежите ги призова да не страхуват да „посветят живота си за Бог и за другите“.

Светла Чалъкова – Ватикана

През тези свети дни „нека гледаме към Исус, който стана раб, който ни служи, давайки живота си за нас, за да почувстваме утехата на Бог в драмата на пандемията и да преоткрием, че живота е ненужен, ако не му служим“. Това бе основният акцент в проповедта на папа Франциск по време на литургията за Палмова неделя, която отслужи в полупразната ватиканска базилика, давайки началото на Страстната Седмица, която ще ни отведе до Пасхата Христова. „През тези свети дни – бе призива на папата – нека в нашите домове да застанем пред Разпятието и да поискаме благодатта да живеем, за да служим".. На младежите, на които от 35 години е посветен този Ден, папата посочи истинските герои, чийто пример трябва да следват: онези, които през тези дни са до болните от коронавирус, „онези, които даряват себе си, за да служат на другите. Не се страхувайте – бе неговото насърчение – са посветите живота си на Бог и на другите: защото само така ще спечелите!“. Предлагаме ви пълният текст на проповедта на папа Франциск.

******************

Исус „понизи Себе Си, като прие образ на раб“. Нека бъдем въведени от тези думи на апостол Павел в светите дни, в които Словото Божие ни показва Исус като раб: на Велики четвъртък е слуга, който умива нозете на учениците; на Велики петък е представен като страдащ и победоносен слуга (Исайя 52, 13); и още от утре Исайя пророчества за Него: „Ето, Моят Отрок, Когото държа за ръка“ (Исайя 42, 1).

Бог ни спаси служейки ни. По принцип си мислим, че ние сме тези, които служат на Бог. Не, Той е този, който ни служи даром, защото пръв ни обикна. Трудно е да се обича, без да си обичан. Още по-трудно е да се служи, ако не позволим на Бог да ни служи.

Но по какъв начин Господ ни служи? Давайки своя живот за нас. Ние сме му скъпи и му струвахме скъпо. Света Анджела от Фолиньо, свидетелства, че е чула от Исус тези думи: „Не те обикнах на шега“. Неговата любов го отведе да се пожертва за нас, да вземе върху си нашите злини. Това е нещо, което ни оставя без думи: Бог ни спаси, оставяйки нашето зло да се ожесточи срещу Него. Без да реагира, само със смирение, с търпение и послушанието на слуга, единствено със силата любовта. И Отца подкрепи служението на Исус: Той не порази злото, което Го връхлетя, а подкрепи неговото страдание, за да бъде победено нашето зло единствено с доброто, за да бъде прекосено до край от любовта. До край.  

Господ ни служи, изпитвайки върху си най-болезнените ситуации за онзи, който обича: предателството и изоставянето.

Предателството. Исус понесе предателството на ученика, който го продаде, и на ученика, който се отрече от Него. Бе предаден от народа, който го приветстваше, а след това викаше: „Разпни го“ (Мт. 27, 22). Бе предаден от религиозната институция, която го осъди несправедливо и от политическата институция, която си уми ръцете. Нека се замислим за малките и големите предателства, които сме претърпяли в живота. Ужасно е да се открие, че положеното доверие е измамено. Дълбоко в сърцето се поражда едно такова разочарование, че живота изглежда вече без смисъл. Това се случва, защото сме родени да бъдем обичани и за да обичаме, и най-болезненото е да бъдем предадени от онези, които са обещали да бъдат лоялни и близо до нас. Не можем дори да си представим колко е било болезнено за Бог, който е любов.

Нека погледнем вътре в нас. Ако сме искрени с нас самите, ще видим нашите изневери. Колко лъжи, лицемерие и двуличие! Колко предадени добри намерения! Колко неспазени обещания! Колко неосъществени намерения! Господ познава нашето сърце по-добре от нас, знае, колко сме слаби и непостоянни, колко пъти падаме, колко усилия полагаме, за да се изправим, и колко е трудно да се изцелят някои рани. И какво направи, за да ни се притече на помощ, за да ни служи? Онова, което каза чрез пророка: „Аз ще ги изцеля от тяхната изневяра, ще ги обичам дълбоко“ (Ос 14, 5). Той ни изцели, вземайки върху си нашите изневери, премахвайки нашите предателства. Така че ние, вместо да се обезсърчим от страха, че няма да се справим, можем вдигнем погледа си към Разпятието, за да бъдем прегърнати от Него и да кажем: „Ето, моята изневяра е там, Ти я взе Исусе. Ти отваряш Твоите ръце, служиш ми с Твоята любов, продължаваш да ме подкрепяш... Затова ще вървя напред!“.

Изоставянето. На кръста, в днешното Евангелие, Исус казва една фраза, само една: „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?“ (Мт. 27-46). Това са силни думи. Исус страда от изоставянето на своите ученици, които избягаха. Оставана му само Отца. Сега, в бездната на самотата, за пръви път се обръща към Отца, наричайки го „Бог“. Вика към Него раздирателно с висок глас: „защо?“. „Защо също Ти ме изостави?“. В действителност това са думите от един Псалм (22,2) и ни казват, че Исус поверява на молитвата дори най-крайното страдание. Но остава факта, че го изпита: изпита най-голямото страдание, за което свидетелстват Евангелията, цитирайки неговите думи:  Elì, Elì, lemà sabactàni?

Но защо е всичко това? Отново за нас, за да ни служи. Защото, когато се чувстваме притиснати до стената, когато сме в задъдена улица, без светлина и изход, когато ни изглежда, че дори Бог не отговаря, да си спомним, че не сме сами. Исус изпита тоталното изоставяне, най-непознатата за Него ситуация, за да бъде във всичко солидарен с нас. Направи го за мен, за теб, за да ти каже: „Не се страхувай, не си сам. Изпитах цялото твое страдание, за да бъда винаги до теб“. Ето до каква степен Исус ни служи, слизайки в бездните на нашите най-жестоки страдания, до предателството и изоставянето.

Днес, в драмата на пандемията, пред многобройните рухващи сигурности, пред многобройните предадени очаквания, в чувството на изоставяне, което е завладяло сърцето, Исус казва на всеки един от нас: „Кураж, отвори сърцето си за моята любов. Ще почувстваш утехата на Бог, който те подкрепя“.

Скъпи братя и сестри, какво можем да направим пред Бог, който ни служи до такава степен, че изпита предателството и изоставянето? Можем да не изневеряваме на онова, за което бяхме сътворени, да не изоставяме, онова, което е важно. Драмата, през която преминаваме ни подтиква да вземем на сериозно онова, което е сериозно, да не се губим в безстойностите неща; да открием, че живота е ненужен, ако не служим. Защото животът се измерва с любовта. Затова, през тези свети дни, в нашите домове, нека застанем пред Разпятието, мярката на Божията любов за нас. Пред Бог, който ни служи, давайки дори живота си, нека поискаме благодатта да живеем, за да служим. Нека се опитаме да се свържем със страдащия, с онзи, който е сам и нуждаещ се. Нека не си мислим само за онова, което ни липсва, а за доброто, което можем да направим.

Ето, Моят Отрок, Когото държа за ръка. Бог Отец, който подкрепи Исус в Страданието, насърчава и нас в служението. Разбира се, да обичаме, да се молим, да прощаваме, да се грижим за другите, както в семейството, така и в обществото, може да ни коства много. Може да изглежда като един Кръстен път. Но пътя на служението е един победоносен път, който ни спаси и, който спасява живота ни. Искам да го кажа по-специално на младежите, в този Ден, който от 35 години е посветен на тях. Скъпи приятели, гледайте към истинските герои, които се открояват през тези дни: те не са онези, които са известни, имат пари и са пожънали успех, а онези, които даряват себе си, за да служат на другите. Почувствайте се призовани да заложите вашия живот. Не страхувайте да го посветите на Бог и на другите, защото така ще спечелите! Животът е дар, който се получава, дарявайки се. Най-голямата радост е да кажем „да“ на любовта, без „ако“ и без „но“. Както Исус направи за нас.

05 Април 2020, 12:00