Папата: Христос е винаги до нас в преследванията

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана

С катехистичната беседа на днешната генерална аудиенция, проведена отново от Библиотеката в Апостолическия дворец, заради ограничесията в този период, белязан от коронавируса, папа Франциск завърши цикъла от беседи, посветени на осемте евангелски Блаженства. Последното, също както първото, обещава щастието т.е., царството небесно, което ще бъде на преследваните заради правдата, както на бедните по дух.

„Пътят на Блаженствата – каза папата – е пасхален път, който отвежда от един живот според света към този според Бог, от едно съществувание водено от плътта – т.е. от егоизма – към това, водено от Духа“.

Животът на Евангелието е неудобен за света

Но този начин на живот – продължи папата – не може да бъде одобрен от света, който има други приоритети. Неговите „греховни структури“ не могат да направят нищо друго, освен да отричат ценностите на Блаженствата и да определят живота според Евангелието, като грешка и проблем.

„Ако светът живее въз основа на парите, всеки, който покаже, че животът може да бъде реализиран в дара и отказа, се превръща в неудобство за алчната система. Тази дума „досада, неудобство“ е ключова, защото християнско свидетелство, направи толкова добро на толкова много хора, дразни хората със светски манталитет. Те го живеят като порицание“.

Гневът срещу християните в европейските диктатури

Папа Франциск изтъкна, че „когато се проявява светостта и се откроява живота на Божиите чеда, в тази красота се крие нещо неудобно, което призовава за вземането на позиция: или да заложиш всичко и да се отвориш за доброто или да отхвърлиш онази светлина и да ожесточиш сърцето, стигайки дори до протиповоставяне и гняв“. Оттук папата насочи мислите си към преследванията в Европа през миналия век.

„Любопитно е, привлича вниманието това как в преследванията на мъчениците, враждебността нараства до степен на ярост. Достатъчно е да видим преследванията от миналия век на европейските диктатури: как се стигна до яростта срещу християните, срещу християнското свидетелство и срещу героизма на християните“.

Близостта на папата до днешните мъченици

Но това показва, че драмата на преследванията е също място на освобождаването от подчинението към успеха, към тщестлавието и компромисите на света. От какво се радва онзи, който е отхвърлен от света задари Христос? От това, че е намерил нещо, което струва повече от целия свят. Наистина „каква полза има човека, ако спечели целия свят и загуби своя живот?“ (Мк. 8, 36).

„Болезнено е – каза папата - да се припомни, че в този момент има много християни, които страдат от преследванията в различни зони на света. Затова, трябва да се надяваме и да се молим, техните страдания да приключат възможно най-скоро. Те са толкова много. Днешните мъченици са повече от мъчениците през първите векове. Изразяваме към тези братя и сестри нашата близост: ние сме едно тяло, и тези християни са кървящите членове от тялото Христово, което е Църквата. Но трябва да внимаваме също – каза папата – да не четем това блаженство под призмата на виктимиза. Не винаги презрението на човеците е синоним на преследване. Исус в Евангелието казва, че християните са „солта на земята“ и предупреждава да се пазят от опасността да „загубят силата си“, защото  ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците (Мат. 5, 13). Ето защо, съществува също презрение, което е по наша вина, когато загубим силата на Христос и на Евангелието“.

Предани на пътя на Блаженствата

Ето защо – изтъкна папата – е необходимо да „бъдем предани на смирения път на Блажнествата, защото той е този път ни прави да бъдем Христови, а не света“. Преследванията ни уподобяват на Христос, разпнат на кръста, на Него, който „бе презрян и отхвърлен от човеците“. Приемането на неговия Дух – припомни папата – може да породи в нашето сърце толкова голяма любов, че да дарим живота си за света, без да правим компромиси с неговите измами и приемайки неговото отхвърляне.  

„Компромисите със света – предупреди папа Бергольо – са опасни: християнинът винаги е изкушаван да прави компромиси със света, с духа на света. Отхвърлянето на компромисите и вървенето по пътя на Исус Христос е живота на Царството небесно, най-голямата радост, истинското щастие“.

В преследванията Христос е винаги до нас

Папата завърши с призив никога да не губим смелостта

„В преследванията до нас е винаги Исус, който ни придружава; присъствието на Исус ни утешава, а силата на Духа ни помага да вървим напред. Нека не се обезкуражаваме, когато последователният с Евангелието живот привлича преследванията: Духът ни подкрепя по този път“.