Папата: мирът е търсенето на помирението винаги и навсякъде

Адриана Мазоти – Светла Чълкова – Ватикана

„Блажени миротворците, защото ще се нарекат чеда Божии“. Това е седмото Блаженство, на което папа Франциск посвети своята катехистична беседа на генералната аудиенция, която проведе отново от Библиотеката на Апостолическия дворец. Това – каза той – „е най-активното блаженство, но за да бъде разбрано наистина, трябва да се поясни какво означава „мира“: една дума, която често е подразбрана или банализирана“. Съществуват – изтъкна папата – две идеи за мира: първата е тази, която в Библията е посочена с думата „шалом“ и изразява „изобилие, просперитет, благоденствие“.

„Когато на еврейски се пожелава „шалом“ се пожелава един хубав живот, пълен, проспериращ, но също според истината и правдата, които намират своята пълнота в Месията, Княз на мира“.

Мирът не е опитомена съвест

Другото значение, което се приписва на думата мир е това на „един вид вътрешно спокойствие“. Мир като „спокойствие, хармония, вътрешно равновесие“:

„Това второ значение е непълно и не може да бъде абсолютизирано, защото неспокойствието в живота може да бъде също важен момент на растеж – много пъти Господ е този, който сее в нас неспокойствието – докато може да се случи така, че вътрешното спокойствие да съответства на една опитомена съвест, а не на истинско духовно изкупление. Много пъти Господ трябва да бъде „знак на противоречие“, разтърсвайки нашите фалшиви сигурности, за да ни отведе към спасението“.

Мирът, който дава света

Исус казва, че мирът донесен от Него е различен от този на света. Но как тогава светът дава мира?, се запита папата, който позовавайки се на различните конфликти по света, изтъкна, че „по принцип мирът се постига или чрез победата на една от страните или чрез подписването на трактат. Но трябва да констатираме – каза Франциск – че историята е пълна с отречени мирни трактати, от последвателни войни, или от метаморфозата на същите тези войни в други начини или на други места“:

„Също в нашето време, се води една война „на части“ на много места и по различни начини. Трябва поне да подозираме, че в условията на глобализация, изградена преди всичко от икономически или финансови интереси, „мира“ за някои съответства на „войната“ за други. Това не е Христовият мир!

Мирът Христов

В четивото предложено за размишление, заимствано от Посланието до Ефесияните, свети Павел пояснява, че „Исус носи мира, премахвайки враждата и помирявайки. Това Той прави, давайки живота си на кръста. Ето – изтъкна папата – кои са миротворците“. Папата открои също, че това блаженство е „най-активното, красноречиво най-дейното и предполага инициативност и трудолюбие“.

„По своето естество любовта е креативна и се стреми към помирението на всяка цена. Наречени са чеда Божии онези, които са научили изкуството на мира и го упражняват, и знаят, че не съществува помирение без дара на собствения живот, и че мира трябва да бъде търсен винаги и навсякъде. Винаги и навсякъде!“.

Да се прави това, означава да се действа като чеда Божии, чрез неговата благодат. Ето защо – отбеляза папата – „истинското вътрешно равновение идва от мира, донесен от Христос, който е способен да породи едно ново човечество, въплътено в безкрайното войнство на Светците и Светиците, изобритателни и креативни, които винаги намираха нови пътища, за да обичат“. По този път се намира истинското щастие. Блажени онези, които вървят по този път“.

Страданията, повод за изкупление

При поздравите към вярващите Франциск поднови призива да „бъдем радостни свидетели на Христос, умрял и възкръснал за нас“ и да гледаме към Исус, който със своята победа над смъртта „ни помага да приемем страданията и изпитанията в живота, като безценен повод за изкупление и спасение“.