Франциск: през тези дни нека гледаме към Разпятието и да четем Евангелието

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана

„Домашната литургия“ в дните на Пасхалното тридневие ще бъде белязана от два жеста: от погледа насочен към Разпятието и от четенето на Евангелието. Това са начините, посочени от папа Франциск, по които да изживеем силните моменти преди Възкресение Христово, в един труден исторически момент, като настоящия. „Какво прави Бог пред нашата Болка? Къде е, когато всичко изглежда объркано? Защо не разреши бързо проблема?“. На тези въпроси – каза папата – можем да намерим отговор в Страданието на Исус.

Стотникът открива истинския лик на Бог

Също хората около Исус си задаваха въпроси за Него, дали Той наистина „щеше да освободи народа от неговите врагове“. Исус не отговаряше на техните очаквания, „те очакваха – каза папата – един мощен Месия, триумфиращ с меч. Но вместо това идва един кротък и смирен по сърце Месия, който приканва към обръщане и милосърдие“. След това, пред неговата смърт, всички Го изоставят, мислейки си, че този Исус не можеше да бъде Месията:

„Но ако продължим да четем разказът за Страданието, ще открием един изненадващ факт. Когато Исус умира, римският стотник, който го видя да страда на кръста, който го чу да прощава на всички, който докасна с ръка неговата безмерна любов, казва: „Наистина този човек бе Сина Божий“.

Кръстът е престола Божий

Стотникът казва нещо, коетое  противоположно на останалите. Кой е тогава истинския лик на Бог? „В Него – посочи папата – ние проектираме онова, което сме „с максимална мощност“, но Бог е различен, и за да можем да Го опознаем, дойде на среща ни и именно на Пасхата се откри изцяло“.

„Къде се откри изцяло? На кръста. Нека не забравяме братя и сестри, че кръста е престола Божий. Ще ни е от полза да погледнем към Разпятието в тишината и да видим, кой е нашия Господ: Той е Онзи, който не сочи пръста към никой, а разтваря широко ръцете си за всички, дори и за онзи, който го разпъва на кръста; Той е Онзи, който не подтиска със своята Слава, а позволява да бъде съблечен от нас; Онзи, който не ни обича на думи, а ни дава живота си мълчаливо“.

Ето защо, „за да се освободим от предразсъдъците за Бог, нека гледаме към Разпятието“, каза папата, който предложи да „отворим също Евангелието“.

„През тези дни, в които всички сме в карантина в домовете си, затворени, нека вземем в ръка тези две неща: Разпятието и Евангелието. Тази ще бъде за нас – нека така да кажем – една голяма домашна литургия, защото не можем да отидем на църква през тези дни. Разпятието и Евангелието“.

Исус не иска да бъде разбран погрешно

Затова е необходимо – каза папата – за да разберем да гледаме към Разпятието, но след това е хубаво да отворим и Евангелието. Там ще прочетем, че когато хората искат да Го обявят за цар или дявола да разкрие неговата божественост, Исус не го иска. Но защо?

„Защото Исус не иска да бъде разбран погрешно, не иска хората да объркат истинския Бог, който е смирена любов, с един фалшив бог, един светски бог, който прави спектакли и се налага със сила“.

Само в думите на стотника се разкрива истинската идентичност на Исус. Имено в онзи момент „се вижда, че Бог е всемогъщ в любовтта, а не по други начин“.

Бог е всемогъщ в любовта

Същността на Бог е Любовта – продължи Франциск – но мнозина могат да кажат, че не знаят какво да правят с един толкова слаб Бог. Но – подчерта той – силата на този свят преминава, докато любовта остава“.

„Любовта на Бог е тази, която на Пасхата изцели нашия грях с прошката, която направи от смъртта един преход на живота, която промени нашия страх във вяра, нашето терзание в надежда. Пасхата ни казва, че Бог може да преобърне всичко в добро. С Него можем наистина да се уповаваме, че всичко ще бъде наред. Ето защо, в утрото на Пасхата ни се казва: „Не се страхувайте!“.

Не сме сами, Бог не ни забравя

Както Исус промени историята „заставайки близо до нас“, и със своята смърт победи смъртта, така също ние, можем да променим нашите истории, приближавайки се до Него“. Оттук и призива на папа Франциск да позволим да бъдем погледнати от Разпятието, защото само така „ще разберем, че не сме сами, а сме обичани, защото Господ не ни изоставя и не ни забравя никога“.