Папата: за да видим Бог, трябва да се освободим от измамите на сърцето

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

Битката, която човек трябва да води е тази, раждаща се в сърцето, което трябва да бъде освободено от своите измами. Това припомни папа Франциск в катехистичната беседа на генералната аудиенция, която от 11 март се провежда в Библиотеката на Апостолическия дворец, заради кризата с коронавирус. Продължавайки цикъла от катехистични беседи, посветени на Блаженствата, днес папата се спря на шестото, което говори за чистотата на сърцето, като условие за да се види Бог. „Да се търси лика Божий – каза папата – означава да желаем една не механична връзка, а лична, както ни показва историята на Йов: първо познанието идва, защото сме чули, а след това, накрая, го опознаваме директно ако сме предани“.

Битката срещу вътрешните измами

Както за учениците от Емаус, произхода на „слепотата“ идва от едно „безумно и мудно сърце“, и когато е така, се казва, че „нещата се виждат замъглени“. Господ ще отвори техния поглед в края на пътуването, което завършва с разчупването на хляба. „Бог е по-близък до мен, отколкото мен самия“, казва свети Августин, цитиран от Папата, за да посочи правилната посока за съзерцанието Божие: да влезнем вътре в нас самите и да му направим място:

„За да видим Бог не е нуждо да си сменим очилата или точката на наблюдение, или да сменим богословите, които ми показват пътя: трябва да освободим сърцето от неговите измами! Този е единствения път. Това е решаващо съзряване: когато разберем, че нашия най-лош приятел, често, е скрит в нашето сърце. Най-благородната битка е тази срещу вътрешните измами, които пораждат нашите грехове. Защото греховете променят вътрешната визия, променят преценката на нещата, показват ти неща, които не са истински, или поне не са толкова истински“.

Пътят на пречистването

За да се разбере какво е „чистотата на сърцето“ папата се спря на библейското понятие за сърце, което не се отнася само в чувствата, но „в най-съкровеното място на човешкото същество“. Чистият по сърце е човек в присъствието на Господ и притежава един единен, линеен и не криволичащ живот. Това е плод на един процес, който предполага „едно избавление и отричане“. Чистото сърце „не се ражда такова“, а се е научило да „отрича в себе си злото“, един процес, който Библията нарича „обрязване на сърцето“. Става въпрос за вътрешно пречистване, което предполага разпознаването на онази част от сърцето, която е под влиянието на злото, за да се научи да бъде водена от Светия Дух и, чрез този път на сърцето, да „види Бог“:

„Пътят от болното сърце, от грешното сърце, от сърцето, което не може вижда добре нещата, защото е потопено в греховете, към пълнотата на светлината в сърцето е дело на Светия Дух. Той ни подтиква да поемем по този път“.

Да отворим вратата за Светия Дух

В тази блаженна визия се съзира бъдещото измерение, радостта на Небесното Царство, но също и нещо друго:

„Да видиш Бог означава да разбереш промисъла на Провидението в онова, което се случва, да разпознаеш неговото присъствие в Тайнствата, неговото присъствие в братята, преди всичко бедните и страдащите, и да Го разпознаеш там, където се проявява“.

„Така, по следите на Блаженствата, започва пътя на освобождението, който трае цял живот, една сериозно дело на Светия Дух, ако му направим място, едно дело на Бог в нас дори в изпитанията и пречистванията. Нека не се страхуваме – завърши папата – нека отворим вратите на нашето сърце за Светия Дух, за да ни пречисти и да ни води напред по този път към пълната радост“.