Папата учреди ватиканска Фондация „Йоан Павел І“

Ватикан Нюз

С Едикт от 17 февруари 2020, папа Франциск учреди Ватиканската Фондация „Йоан Павел І“, отговаряйки така на предложението за създаването на организъм за задълбочаването на фигурата, мисълта и учението на Йоан Павел І – Албино Лучани (26 август 1978 – 28 септември 1978) – и да насърчи изучаването и разпространението на неговите трудове. Сред целите на Фондацията са да защитава и съхранява културното и религиозното наследство, оставено от папа Йоан Павел І; да насърчава инициативи, като конференции, срещи, семинари, учебни сесии; учредяването на награди и стипендии; да се грижи за издателски дейности, чрез публикуването както на резултатите от лични изследвания и проучвания, така и такива направени от трети лица; за бъде опорна точка, в Италия и чужбина, за всички работещи в тази сфера и със същите цели. За председател на Фондацията папата назначи ватиканския държавен секретар кардинал Пиетро Паролин, който на свой ред назначи за членове на Административния съвет: Стефания Фаласка, която ще бъде земестник-председател; кардинал Бениамино Стела; монсиньор Андреа Чели; отец Давиде Фиоко; Лина Петри и Алфонсо Каутеручо.

Папа Йоан Павел І през погледа на кардинал Паролин

Папа Лучани бе и остава опорна точка в историята на универсалната Църква, чието значение – както бе казал свети Йоан Павел ІІ - е обратно пропорционално на продължителността на неговия много кратък понтификат: «magis ostentus quam datus».

Историята на Албино Лучани е тази на един пастир близо до хората, съсредоточен над същественото на вярата и с изклучителна социална чувствителност. Неговата учителна власт е актуална. Близостта, смирението, семплотата, настойчивостта за милосърдието на Бог, любовтта към ближния и солидарността са нейните отличителни черти.

Бе епископ, който изживя опита от Втория Ватикански събор, приложи го и в своя кратък понтификат помогна на Църквата да напредва по главните пътища, посочени от него: връщането до изворите на Евангелието и обновеното мисионерство, епископска колегиалност, служение в църковната бедност, търсене на единството между християните, междурелигиозния диалог, диалога със съвремието и международния диалог, воден с постоянство и решителност, в полза на справедливостта и мира.

Мисля си, например, за неговите генерални аудиенции и настойчивоста над църковната бедност, над универсалното братство и активната любов към бедните: той искаше да помести сред традиционните заповеди на Църквата една заповед за делата на солидарност и го бе предложил на италианските епископи.

Мисля си и за апелът му, отправен на молитвата „Ангел Господен“ на 10 септември 1978 за мира в Близкия Изток, с призив за молитва към президентите от различни вероизповедания. Апел, който вече бе изразил в словото си към Дипломатическия корпус на аудиенцията на 31 август, в което, освобождавайки се от презумпциите за геополитически протагонизъм, той определи естеството и особеностите на дипломатическите действия на Светия престол, изхождайки  от погледа на вярата. Приемайки след това повече от сто представители на международни мисии, присъстващи на началото на неговия понтификат, подчерта как „нашето сърце е отворено за всички народи, за всички култури и за всички раси“, за да потвърди: „Разбира се , не притежаваме чудодейни решения за големите световни проблеми, но въпреки това можем да дадем нещо много безценно: един дух, който да помогне за решаването на тези пробеми и да ги помести в същественото измерение, онова на отвореността към ценностите на универсалното милосърдие... защото Църквата, смирена посланица на Евангелието на всички народи на земята, може да допринесе за създаването на климата на справедливост, братство, солидарност и надежда, без който света не може да живее“. И така, по стъпките на Съборната конституция Gaudium et spes, както и по тези на многобройните послания на свети Павел VІ, той даде началото на голямата дипломация, която даде много плод на Църквата, подхранвайки се от милосърдието.

С неговата внезапна смърт  не се прекъсна историята на Църквата, наведена в служба на света. Перспективата белязана от неговия кратък понтификат не бе само промеждутък. Въпреки, че управлението на Църквата от страна на Йоан Павел І не можа да се разгърне в историята, той допринесе за укрепването на промисъла за една Църква близка до страданието на хората и за жаждата им за милосърдие.

Чрез каузата за канонизацията на Йоан Павел І днес се придобиха източници, стартирайки по този начин едно важно проучване и разработка от историческа и историографска гледна точка. Ето защо сега е възможнода си възвърнем паметта за папа Лучани, така че историческата му стойност да бъде напълно възстановена в историческите условности, пресечени с аналитичната строгост, която му се полага и да се отворят нови перспективи за изучаване на неговото творчество.

В този смисъл, учредяването на една нова специална Фондация може по подходящ начин не само да защити цялото наследството от писмените трудове и делата на Йоан Павел І, но също да насърчи систематичното изследване и разпространение на неговата мисъл и духовност, мотивирани още повече от факта, че неговата фигура и послание са изключително актуални.