Седем години с папа Франциск

Чечилия Сепия – Светла Чалъкова – Ватикана

„Моля ви като брат, пребъдвайте в мира, умолявам ви“. Датата е 11 април 2019, когато Франциск изненада света с един смирен, но същевременно силен жест. В края на духовните упражнения за мира в Южен Судан, които се проведоха в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана и белязани от моменти на молитва и прошка, папата се наведе пред президентите на Републиката, Салва Кийр, и двамата вицепрезиденти Риек Мачар и Ребека Неанденг Де Мабио. Видимо уморен, папата прошепва: „Позволете ми да го направя“, а след това коленичи, за да целуне техните нозе, именно, както според примера на Христос, ще направи една седмица по-късно по време на литургията за Велики Четвъртък.

Слугата на Слугите Божии посочва по този начин на южносуданските лидери пътя, по  който трябва да преминат, този на служението, за да се превърнат, един път положени оръжията, в бащи на нацията и пастири на един народ, разкъсан от конфликта и, който спешно се нуждае от помирение. През тази една година от 13 март 2019 до 13 март 2020, сред пътувания, аудиенции и Петъци на Милосърдието, Франциск ни изненада и трогна отново със своите действия, знак и свидетелство за един понтификат, вдъхновен от милосърдието: онзи „дар Божий“, способен да изцели сърцето.

Дъхът на надеждата

По същия начин, по време на визитата си в Камерино, община от италианския регион Марке, сред най-засегнатите в Централна Италия от силното земетресение през 2016, на 16 юни м.г., папата влиза в къщичките на засегнатите, временни жилищни структури, и прегръща отчаяните възрастни, връща надеждата на младежите и вдъхва кураж на гражданите, за да могат да видят отвъд раните.

По време на своята апостолическа визита в Африка от 4 до 10 септември м.г., огромно множество хора го очаква по площадите, на стадионите, по улиците, но отново нежността на папата е тази, която отменя всяка церемониалност. Посещавайки болницата в Зимпето, грижеща се за хора болни от Спин, среща очите на децата и сиеропозитивните майки, прегръща болните, приети в центъра от неуморни „добри самаритани“ и приканва всички да чуят техният вик, вдъхвайки по всеки възможен начин живот и надежда там, където изобилстват смъртта и страданието.

Евангелизация и човешко насърчение

Но има един друг вик, в който Слугата на Слугите поиска да се вслушаме през тази седма година от понтификата: вик, който е способен да разтърси съвестта. Това е викът на многобройните коренни населения, които живеят в Querida и прекрасна земя на Амазония, бял дроб на планетата, засегнат днес от тумора на пожарите, на експлоатацията и престъпността. Прави го по време на Синода на Епископите, който се проведе във Ватикана и открит с литургия на площад „Свети Петър“ на 6 октомври 2019. Едно голямо църковно събитие, за да се търсят, с вярата, нови пътища на евангелизация, на внимание към бедните и отхвърлените, и грижа към творението.

Приемане на бедните и миграните

Близостта на папата към онези, които се намират в най-голяма нужда е ясно изразена от думите на Елена, 75 годишна, румънка, която след като изгубва своята каравана в един пожар, бе приютена с други гости в новия нощен и дневен приемен център, изграден в стара сграда, собстсвеност на Светия Престол от 1930, която папата дари на онези, които „Бог обича най-много“. „Благодаря ти папа Франициск, защото си добър с нас“, казва жената с просълзени очи, срещайки папата по време на откриването на сградата при един от Петъците на Милосърдието, на 15 ноември м.г.

Друг силен знак е кръстът, направен от спасителната жилетка на един загинал в морето мигрант, който от 19 декември издига високо своя глас в един от дворовете на Ватикана, където Франциск се срещна с 33-ма бежанци от Лесбос, дошли благодарение на хуманитарните коридори. И отново по време на тази среща Епископът на Рим отравя силен апел към вярващите и невярващите: да бъде спасен всеки човешки живот, на всяка цена, защото това иска от нас Бог и, защото безразличието пред загиналите в морето е тежък грях.

Никога да не се примиряваме с войната

В тишина Франциск се моли на Мемориала на Хирошима, по време на своята визита в Япония, носейки върху плещите си болката на Бог и на човечеството за онези многобройни невинни жертви на ядрената катастрофа от 9 август 1945, в края на Втората Световна Война. Със сила папата подчертава, че не само използването, но също притежаването на атомни оръжия е неморално. Малко преди това, от Nagasaki Atomic Bomb Museum, хипоцентър на експлозията на бомбата хвърлена от американците, папа Бергольо призова за свят свободен от заплахата на ядрените оръжия.

Друг тежък грях – разобличен от папата - е този на лицемерието на много срани, които в международните конвенции „говорят за мир, а след това продават оръжия на воюващи държави“. Където и да отиде, папата насърчава културата на срещата, в икуменическата, междурелигиозната, социалната и политическата сфера или просто на човешко ниво. Насърчава единството, но без да се заличават разликите, осъждайки силно реториката на сблъсък между цилвилизациите. Това ясно се откроява в Бари, при участието му на срещата „Средиземноморието, граница на мира“, и обръщайки се към епископите от региона, събрани за първи път заедно, папата изтъкна, че „войната е безумие и не можем никога да се примирим с нея“.

Тези са някои от моментите на „служението с жестове“ на папата, дошъл от другия край на света. Жестове, вероятно много по-важни днес, когато всеки знак и всяка близост са забранени от една невидима заплаха, която принуждава човешките същества да се въздържат дори и от най-обикновения жест на обич. Но Църквата, и не само, очаква да преоктрие с Франциск „заразата на близостта“.