Папата следи от Ватикана духовните упражнения в Арича

Алесандро Де Каролис – Светла Чалъкова – Ватикана

Проповедник на тазгодишните духовни упражнения е йезуита, отец Пиетро Бовати, секретар на Папската Библейска комисия. Темата, избрана от отеца йезуит и виден библеист е „Къпината гореше в огъня. Срещата между Бог и човека в светлината на Книгата Изход, Евангелието според Матей и молитвата на Псалмите“. Главно действащо лице в размишленията ще бъде Мойсей, човекът, който изпита приятелството с Бог

В писмо до проповедника на духовните упражнения, папа Франциск се моли и благославя Римската Курия, събрана в Арича и потвърждава, че ще следи от своята стая проповедите на отеца йезуит Пиетро Бовати

Приятели с Бог

Можем да бъдем „занаятчии“ на свещеното или приятели с Бог: ключът се крие в това как се живее молитвата, единственото „упражнение“, което отвежда човека до съкровена връзка със Създателя. Отец Пиетро Бовати, богослов от Папската Библейска комисия и за една седмица проповедник на духовните упражнения за Великите пости на Римската курия в Арича, откри в следобеда на 1 март, неделя, цикъла от размишления, начертавайки духовния маршрут, който ще следва до 6 март.

Движението на тишината

Молитвата – подчерта отец Бовати – е „път, който следва божествените следи, а емблема на този динамизъм е Мойсей. Когато Патриархът, както разказва книгата Изход, се отправя към „скинията на събранието“, поставена извън лагера, това е „пътят на желанието, на това да се остави всичко, за да се срещне Бог, и облакът, който слиза над скинията докато Мойсей се приближава е знак на Всевишния, който върви срещу му“. Това – отбеляза отец Бовати – „преобръща една по-скоро разпространена идея, която идентифицира молитвата с дума, която човек отправя към Господ, нещо като „начин на рецитиране“, докато истинската молитва е основно едно пророческо преживяване, поради което човешкото същество може в тишината да чуе гласа на Господ. Това е един вид среща „лице в лице“, при което – както казва Библията – Бог говори на Мойсей, като на приятел“.

Въпрос на душа

Ето и първата стойност на молитвата, която придобива онази характеристика, наречена от проповедника „удивителна фамилиарност“.

„Фамилиарността с Бог няма нищо общо с познанието по религиозните въпроси, нито с добрата богословска или библейска култура. Тя е изключителен плод на истинската молитва, в която е дадено на човек да види, вкуси, любвеобилния промисъл на Бог, неговата благотворна воля, която да бъде приложена конкретно, бързо и щедро. Без опита от фамилиарността не съществува истински религиозен живот, а само – в най-добрите случаи – професията по свещените неща“.

Необходимостта от къпината

Разбира се, това доверие не се импровизира, „то е кулминацията на един процес“. По някакъв начин е преображение, подобно на онова, което Мойсей изживява с опита от горящата къпина. За да се стигне до тази „интимност с Бог“ – посочи отец Бовати – е необходимо многократно да се изпита опита от огъня, и в това горящата къпина „може да бъде своеобразен символ на човешката личност в своята крехкост, слабост и мизерия, като тази на къпината, която обаче е обгърната от една сила на вечен живот: огъня“.

„Не става въпрос просто да съживим мъничко пламъка на нашата душа, чрез някаква подходяща практика на набожност, а по-скоро да поемем един обновен ангажимент на истина, с искрена отвореност на сърцето за дара, който Исус донесе на света, когато казва: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!“.

„Да се изкачим на горния етаж“

Това е огъня, от който се нуждае постоянно днес света, в който – според проповедника  - се „виждат спешните и драматични духовни нужди, които изискват духовни изцелителни сили, които само Бог може да даде“.

„Църквата винаги желае да се обновява духовно, тя е призована към един процес на реформа, която не може да се ограничи до дисциплинарни и административни мерки, защото Духът поражда пориви и мъченици, които само светците могат да поемат. Това, което можем да направим сега, в съзнанието за нашата отговорност на вярващи, е да „се качим в стаята на горния етаж“, както разказват Деянията на Апостолите, и в тайната, с постоянство и единение в молитвата, да чакаме смирено силата на Светия Дух, която ще слезе, според обещанието, над всички онези, които се молят“.

Свещената земя

Последният образ в първото размишление, предложен от отец Бовати бе този на Мойсей, който си сваля обущата от нозете, приближавайки се към горящата къпина. „Това означава да се спрем пред божественото, призив да се спрем, да не разсейваме сърцето си с други мисли, да концертираме всичките енергии на сърцето над срещата с Бог“.