Затворниците от Падуа, автори на Кръстния път на римския Колизеум

Размишленията – за първи път, поверени на затворници – са „съвместна работа, която обединява различни лица от затворническата среда: жертвата, задържания под стража, полицейския служител, доброволеца, семейството на затворника, надзорният магистрат, педагогическия служител, Църквата, невинния човек, понякога обвинен несправедливо“. Един истински и същински „калейдоскоп от ситуции“, посочва папата, който споделя, че е „трогнат от текстовете на размишлията, които го превръщат в участник в тази история, брат на онзи, който е сгрешил, и на онзи, който приема да застане близо до затворниците, за да тръгнат отново нагоре“.

Франциск пояснява също избора да оповести това чрез страниците на местния ежедневник. „Това е една милувка за страданията от тези дни“, казва той. Но пожеланието и надеждата на папата е от Падуа тази „милувка да се разпростре до всички други градове. Италия – припомня папата – преминава през период на страдание и смърт, по причина на вируса Covid/19“ и затова, той желае да покаже „човешка близост и увери в своята молитва цялото население, в духа на християнската надежда“.

Припомняйки, че тези година Падуа е „Европейска столица на доброволчеството“ папата призовава към „добра воля, винаги обединена към силното чувство на отговоронст и сътрудничество с компетентните власти, за да може тя да се превърне в „допълнителна стойност, от която светът крайно се нуждае“. Папата призовава да не се отхвърлят хората, преди всичко „най-беззащитните, защото на никой не трябва да бъде лишен от един любвеобилен поглед и жест на доброта. Другият – подчертава папата – независимо от неговата житейска ситуация, е важен“. Не случайно – припомня още папата – мотото на Падуа като „Европейска столица на доброволчеството“ е „Да съшием заедно Италия“ в противоречие със съвременната тенденция „да се хвърля, вместо да се поравя, да се разваля, отколкото да се закърпва“.

Накрая, Франциск благодари на всички онези, ангажирани през тези дни в борбата с Covid-19, сред които „преди всичко медицинския и парамедицинския перосонал“ и благослява по-специално в този момен, онзи, който е загубил близък човек, възрастните, болните и затворниците, възпрепятствани през този период да „получат една обикновена утешителна визита“.