Папата откри Великия пост: ние сме скъпоценен прах, обичан от Отца
Сесилия Сепия – Димитър Ганчев – Ватикана
По пътя към Пасхата, обясни папата в проповедта си, всъщност извършваме два пасажа: от праха към живота и втория, който е по-болезнен, от живота в прах. В първия се съдържа най-голямата надежда, че въпреки страха, разпростаняващото се зло, злобата и прогресивната дехристиянизация на обществото, Бог може да превърне праха ни в Слава.
Постът не е време за ненужен морализъм, а да признаем, че нашата мизерна пепел е обичана от Бог. Това е време на благодат, да приемем Божия любящ поглед върху нас и така да променим живота си. Ние сме в света, за да вървим от пепелта към живота. Затова нека не превръщаме в прах надеждата, нека не изпепеляваме мечтата на Бог за нас. Нека не се примиряваме.
Любовта, паспорт за Рая
Франциск прикани верните да си зададат въпроса: "За какво живея? За пари? За престиж? За кариера? За манията за притежание? Ако живеем за всичко това - отговори - живеем само с прах. Пепелта, посипана върху главата, ни напомня, че не можем да живеем за всичко онова, което изчезва, само любовта е трайна, само любовта спасява“.
Не сме в света за това. Струваме много повече, живеем за много повече: да осъществим мечтата на Бога, да обичаме. Пепелта се посипва върху главите ни, за да се запали огънят на любовта в сърцата. За да бъдем граждани на небето е нужна Любов към Бог и ближния, това е нашият паспорт за небето. Земните блага, които притежаваме, няма да ни служат, те са прах, който изчезва, но любовта, която даряваме - в семейството, на работното място, в Църквата, в света - ще ни спаси, ще остане завинаги.
Да премахнем праха и от Църквата
Спирайки се на втория пасаж от живота към праха, папата осъди онзи „прах на смъртта“, който опустошава света и замърсява сърцето, дори това на Църквата:
Развалини, разрушения, война. Живот на отхвърлени невинни деца, на отхвърлени бедни и възрастни хора. Продължаваме да се унищожаваме, да се превръщаме в прах. И колко прах има в отношенията ни! Да погледнем в дома си, в семействата: колко кавги, колко невъзможност да обезвредим конфликтите, колко трудност да се извиниш, да простиш, да започнеш отново, докато с такава лекота претендираме за пространствата и правата си! Колко много прах замърсява и загрозява живота. Дори в Църквата, Божия дом, ние оставихме да се утаи толкова много прах, прахът на светското.
Не на лицемерието и двуличието
Франциск предупреди да се пазим от един особен прах за който разказва Евангелието за пепелта: праха на лицемерието. „Исус не само казва да се вършат милосърдни дела, да се моли или пости, а да се прави всичко това без преструвки и двуличие“.
Колко пъти обаче, правим нещо само за да бъдем одобрени, за нашия имидж, за нашето его! Колко пъти се провъзгласяваме за християни, но в сърцето отстъпваме без проблеми на страстите, които ни правят роби! Колко пъти казваме едно и правим друго! Колко пъти външно се показваме добри, а отвътре таим злоба! Колко двуличие имаме в сърцата ни ... Това е прахът, който замърсява, пепелта, която задушава огъня на любовта.
Помирете се
Постът е време за изцеление, което ни помага да изчистим сърцето от праха, завърши папата. Време да се помирим, за да може Божията любов да изгори пепелта на нашия грях. Ритуалът посипване главата с пепел на папата извърши кардинал Йозеф Томко, титуляр на базиликата Санта Сабина, а на свой ред папата извърши на присъстващите, след като ги поръси с благословена вода.
