Търси

Генерална аудиенция: сълзите за нашите грехове са безценен дар

На генералната аудиенция във ватиканската аула „Павел VІ“ ,папа Франциск продължи своето размишление за Блаженствата, като призова да не се уморяваме да искаме прошка от Господ за нашите грехове и да се отворим за любовта и да вземем присърце живота на другите.

Джада Акуилино – Светла Чалъкова – Ватикана

Молитва към Господ, за да ни направи милосърдни и състрадателни мъже и жени, отворени за щедрата любов, чрез усмивката, близостта, служението, но също „плача“. Това бе молитвата на папа Франциск по време на генералната аудиенция във ватиканската аула „Павел VІ“, продължавайки своето размишление за Блаженствата. В днешната катехистична беседа папата се спря на второто блаженство: „Блажени плачещите, защото те ще се утешат“ (Мат. 5, 4), и насочи вниманието над „вътрешната болка, която отваря за връзката с Господ и ближния“, една обновена връзка, защото ни потиква отвътре.  

Споделяне на болките на другите

В Свещеното писание – поясни папата – „плачът може да има два аспекта: този за смъртта или за страданието на някого и този за личния грях, когато сърцето кърви от болката за обидата нанесена на Бог и на ближния. Става въпрос за сълзи, пролети за някой, който ни е скъп, защото сме го загубили или защото не е добре или, защото сме го накарали да страда“.

„Става въпрос за една любов към другия, която ни обвързва с него или с нея до такава степен, че да споделяме неговата или нейната болка. Има хора, които остават дистанцирани, една крачка назад; докато е важно другите да си прокарат път в нашето сърце“.

Сакралната стойност на всеки човек

Франциск се позова на сълзите, като „безценен дар“. „Има страдащи, които трябва да бъдат утешени, но понякога има утешени, които трябва да страдат, да бъдат пробудени, които имат каменно сърце и са забравили да плачат; има също хора, които трябва да се пробудят, защото не умеят да страдат за болката на другите“.

„Траурът, например, е един горчив път, но може да бъде полезен, за да отвори очите за живота и за сакралната и незаменима стойност на всеки човек, и в онзи момент осъзнаваме колко е кратко времето“.

Ненаправеното добро

Второто значение на това „парадоксално“ блаженство – каза папа Франциск – е „да се плаче за греха“. „Има такива – отбеляза папата – които се ядосват, защото са сгрешили, но това е горделивост. Но има и такива, които плачат за стореното зло, за пропуснатото добро и за предателството на връзката с Бог“.

„Това е плачът, защото не си обичал, който извира от това, че си взел присърце живота на другите. Тук плачем, защото не отговаряме по същия начин на Господ, който ни обича много и ни натъжава мисълта за ненаправеното добро; това е чувството за греха. В тази ситуация казваме: „Нараних онзи, когото обичам“ и това ни наскърбява до сълзи. Бог да е благословен, ако дойдат тези сълзи! Това е темата за грешките, пред които е изправен човек, трудна, но жизненоважна".

Свети Петър и Юда

Папата се спря на разликата между свети Петър и Юда. Плачът на Свети Петър, който „пречиства“, го отвежда към една нова и много по-истинска любов: погледна Исус и заплака, с едно обновено сърце. Докато Юда не приема, че е сгрешил и се самоубива. Франциск поясни, че осъзнаването на греха е „дар Божий, дело на Свети Дух“.

„Сами не можем да разберем греха. Това е благодат, която трябва да просим . Господи, помогни ми да разбера злото, което сторих или, което мога да сторя. Това е много голям дар и, след като съм го разбрал, идва плача на покаянието“.

Бог е там, за да прощава

Папата подчерта красотата на покаянието, на сълзите, на скръбта.

„Християнският живот намира в милосърдието своя най-добър израз. Мъдър и благословен е онзи, който приема болката, свързана с любовта, защото ще получи утеха от Светия Дух, нежността на Бог, който прощава и поправя. Бог винаги прощава: нека не забравяме това. Бог винаги прощава, дори най-лошите грехове, винаги. Проблемът е в нас, които се уморяваме да искаме прошка, затваряме се в нас самите и не искаме прошка. Това е проблема, докато Той е там, за да прощава“.

Оттук и призива на папа Франциск „да живеем в милосърдието и състраданието, така че в нас да се появи любовта.

В поздравите към хилядите присъстващи на седмичната среща с папата, Франциск припомни Световния ден на болните, който бе отбелязан на 11 февруари, празник на Дева Мария Лурдска.

„По причина на болестта – каза той – много са страдащите в нашите общества, по света и в семействата. Нека Господ да им дари силата, търпението и благодатта на изцелението. Нека никога да забравяме за болните и да ги придружаваме с молитвата, с близостта и с конкретните жестове на състрадателна и нежна любов“.

12 Февруари 2020, 11:15