Папата: старостта не е болест, а привилегия

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова – Ватикана

„Животът е дар и когато е дълъг е една привилегия: богатството на годините е богатство за хората, едно безценно съкровище, което се оформя по пътя на живота“. Това каза папа Франциск в словото си към участниците в първия Международен конгрес за душепастрска грижа за възрастните, на тема „Богатството на годините“, който се проведе във Ватикана по инициатива на Ведомството за миряните, семейството и живота.

Дълголетието е благословия

През 21-ви век „старостта се превърна в една от отличителните черти на човечеството: забележимото присъствие на баби и дядовци в енориите и обществата“ изисква нови отговори и промени в „пастирските навици“, изтъкна папата, който насочи вниманието върху феномена на нарастващото дълголетие на населението, свързвайки го със Свещеното Писание:

„В Библията дълголетието е една благословия. То ни кара да се съпоставим с нашата слабост, с взаимната зависимост, с нашите семейни и обществени връзки, и преди всичко с нашата божествена синовност. Дарявайки ни старостта, Бог Отец дарява време, за да задълбочим познанието за Него, съкровената връзка с Него, за да навлезем все повече в неговото сърце и да Му се поверим. Това е времето, за да се подготвим да се предоставим в неговите ръце нашия дух, окончателно, със синовно доверие“.

Но това – прибави папата – е също време на „подновена плодовитост“.

„В старостта ще дадат още плодове“, казва Псалмопееца (Псалм 91, 15). Спасителният промисъл на Бог се реализира също в бедността на отслабените, неплодни и немощни тела. В неплодната утроба на Сара и от стогодишното тяло на Авраам се роди избрания Народ (Рим. 4, 18-20). От Елисавета и от Захария се роди Йоан Кръстителят. Възрастният човек, дори когато е слаб, може да стане средство на историята на спасението“.

Възрастните са привилегировани свидетели на Божията любов

Когато се мисли за възрастните – отбеляза папата – трябва да се научим да променяме глаголните времена. „Не съществува само миналото, сякаш за възрастните съществува само един отминал живот и един мухлясал архив. Господ – поясни Франциск – може и иска на напише с тях също нови страници, страници на святост, на служение и на молитва. Също възрастните са настоящето и бъдещето на Църквата. Те са също бъдещето на една Църква, която заедно с младежите, пророкува и мечтае. И е много важно – каза Светият Отец – възрастните и младежите да диалогират помежду си“.

„Затова ви призовавам да не пестите сили във възвестяването на Евангелието на възрастните хора. Отидете при тях с усмивка на лицето и с Евангелието в ръцете. Излезте по улиците на вашите енории и отидете да търсете възрастните, които живеят сами. Старостта не е болест, а привилегия! Самотата може да бъде една болест, но с милосърдната любов, с близостта и духовната утеха може да бъде изцелена“.

Накрая папа припомни, че „Бог има един многоброен народ от възрастни навсякъде по света“.

„В днешно време, в секуларизираните общества на много страни, по-голямата част от сегашните поколения от родители нямат онова християнско възпитание и онази жива вяра, която бабите и дядовците могат да предадат на своите внуци. Те са незаменимата връзка за възпитанието във вярата на малките и подрастващите. Трябва да си помагаме, за да ги включим в нашите пастирски хоризонти и да ги вземем под внимание, но не спорадично, като един от жизненоважните компоненти на нашите общности. Те на са само хора, за които сме призовани да се грижим и да закриляме, за да опазим техния живота, а могат да бъдат активни участници в евангелското пастирско служение, привилегировани свидетели на преданата Божия любов“.

Конгресът „Богатството на годините“

На срещата „Богатството на годините“, която се проведе в Конгресния център „Аугустинианум“ в Рим, взеха участие около 550 експерти и пастирски работници от 60 страни по света. За първи път Светият Престол организира подобно събитие. По време на Конгреса бяха развити по-специално три тематики: борбата с културата на отхвърлянето, отговорността на семействата към възрастните и призванието на хората от т.нар. трета възраст в лоното на Църквата.