Папата на Богоявление: християнският живот е история на любов с Бог

Амедео Ломонако - Светла Чалъкова - Ватикана

„Преклонението е жест на любов, който променя живота“. Това бе основният акцент в проповедта на папа Франциск по време на литургията, която предстоятелства в базиликата „Свети Петър“ за празника Богоявление. В размишлението си папата се спря преди всичко на фигурите на Мъдреците и на цар Ирод, олицетворение на два различни житейски пътя. Целта на пътуването на Мъдреците е да се преклонят на Бог, защото това – посочи папата – е „смисъла на пътя на християнския живот: един път към Господ, а не към нас“. Ирод от своя страна се прекланя, обожава, само себе си. На какво ни учи това?

„Учи ни, че когато човек не се прекланя на Бог, е подтикнат да се прекланя на своето его. Също християнският живот, без преклонението пред Господ, може да се превърне във възпитан начин за одобрението на нас самите и нашите умения. Но това е една сериозна опасност, защото означава да си служим с Бог, вместо да служим на Бог. Колко пъти сме разменяли интересите на Евангелието с нашите, колко пъти сме забулвали с религиозност онова, което ни бе удобно, колко пъти сме бъркали властта според Бог, което е да служим на другите, с властта според света, което е да служим на самите себе си!“.

Без преклонението не се познава Бог

В Евангелието, припомни папата, има други хора освен Ирод, които не са способни да се преклонят. Това са „първосвещениците и книжниците на народа“. Те познават пророчествата, „знаят къде да отидат, но не отиват. Също от това – посочи папата – можем да извлечем поука:

„В християнския живот не е достатъчно да се знае: без да излезем от себе си, без да срещаме, без да се прекланяме, не можем да познаем Бог. Богословието и пастирската ефикасност са недостатъчни или ненужни, ако не се молим на колене; ако не направим както Мъдреците, които не бяха само мъдри организатори на една пътуване, а се отправиха на път и се преклониха. Когато се прекланяме, осъзнаваме, че вярата не се свежда до съвкупност от хубави доктрини, а е връзката с една жива Личност, която трябва да обичаме. Само заставайки лице в лице с Исус ние опознаваме лика Му. Прекланяйки се откриваме, че християнският живот е история на любов с Бог, където не са достатъчни добрите идеи, а трябва да поставим Него на първо място, както прави един влюбен с човека, който обича. Така трябва да бъде Църквата, влюбена, която се прекланя пред Исус своя  годеник“.

Преклонението е изход от робството

Франциск призова да преоткрием преклонението като „изискване на вярата“.

„Ако съумеем да застанем на колене пред Исус, ще победим изкушението да вървим всеки един по своя път. Преклонението е изход от най-голямото робство, това на самите себе си. Да се преклоним, означава да поставим Господ в центъра, за да не бъдем все по-концентрирани над себе си. Означава да дадем правилният ред на нещата, оставяйки на Бог първото място. Да се преклоним, означава да поставим Божиите планове преди моето време, моите права и моите пространства. Означава да приемем учението на Писанията: „На Господ, твоя Бог, ще се прекланяш“ (Матей 4, 10). Твоя Бог: да се прекланяш, означава да си принадлежим взаимно с Бог. Означава да му говорим на „ти“, когато сме сами с Него, да Му представяме живота, позволявайки Му да влезе в нашия живот. Означава да разпознаем неговата утеха над света. Да се преклоним, означава да открием, че като се молим е достатъчно да кажем: „Мой Господ и Бог Мой!“ (Йоан 20, 28) и да се оставим да бъдем обгърнати от неговата нежност“.

Когато се прекланяме, позволяваме на Исус да ни промени

„Да се преклоним – изтъкна още папата – означава да срещнем Исус без списък от молби, а с единствената молба да бъдем с Него. Когато се прекланяме позволяваме на Исус да ни погледне и да ни промени“.

„Когато се прекланяме даваме на Господ възможността да ни преобрази със своята любов, да озари нашия мрак, да ни даде силата в слабостта и смелост в изпитанията. Да се преклоним, означава да отидем до същественото: това е начина да се детоксицираме от безполезните неща, от зависимостите, които упояват сърцето и замайват ума“.

Когато се прекланяме се преоткриваме братя

„Прекланяйки се – поясни папата – се научаваме да отхвърляме това, пред което не трябва да се прекланяме: бог на парите, бог на косуматорството, бог на удоволствията, бог на успехите, нашето его, издигнато до бог“.

„Да се преклоним, означава да станем малки пред Бог, за да открием пред Него, че величието на живота не се състои в това да притежаваме, а да обичаме. Да се преклоним, означава да се преоткрием братя и сестри пред тайната на любовта, която преодолява всяко разстояние: означава да черпим добро от извора, да намерим в близкия до нас Бог смелостта да се доближим до другите. Да се преклоним, означава да мълчим пред божественото Слово, за да се научим на казваме думи, които не нараняват, а утешават“.

Прекланям ли се на Господ?

Накрая Франциск призова да си зададем въпроса: „Дали съм християнин, който се прекланя?“. „Много християни, които се молят, не знаят да се прекланят“, каза папата. Оттук и неговия призив „да намерим време за преклонение пред Господ в нашето ежедневие и да създадем пространства за преклонение в нашите общности. Тогава, като Мъдреците, ще изпитаме една огромна радост“.