Папата посочва задачите на католическото кино
Първата задача, която папа им повери е общението: "Киното, както знаем, е чудесно средство за общение. Особено в следвоенния период, когато допринесе по изключителен начин за възстановяването на социалната тъкан на обществото. Колко площади, зали и салони, препълнени с хора, предават надежди и очаквания. Един момент на облекчение сред ежедневните тревоги и трудности. Но също и образователен и формиращ момент, за да възобнови отслабените взаимотношения вследствие на преживените трагедии". „Вие, италианците – изтъкна папата - превърнахте следвоенното кино в школа по хуманизъм. Като деца ни водеха да гледаме тези филми. Вие сте наследници на тази голяма школа по хуманизъм“.
Втората задача е креативността. "Филмовото изкуство, както всеки художествен израз, е плод на творчеството, което разкрива уникалността на човека, неговия вътрешен свят и намерения. Когато един скулптор моделира работата си, прави това като съчетава главата, сърцето и ръцете според ясен и дефинирана идея. Насърчавам ви да дадете пространство на креативността и въображението, създавайки нови пътища. Творчеството е фундаментално: много добре знаем как новите цифрови платформи представляват предизвикателство за традиционните медии", отбеляза папата. „Киното също трябва да даде отговор на новите технологии. Вашите асоциации и организации, ако не искат да станат „музеи“, трябва да подходят активно и творчески по тези въпроси“.
Третата задача е визията: “Визията на едно кинематографично произведение може да отвори различни пътища в човешката душа. Всичко зависи от емоционалния заряд, който се дава на визията: скриване, емоция, смях, гняв, страх, интерес ... Това е погледът към реалността. Погледът разкрива вътрешната ориентация, защото е способен да вижда нещата и да вижда вътре в нещата. Погледът също предизвиква съвестта…Нека си зададем въпросите: какъв е погледът ни? Дали е внимателен и близък, а не заспал? Дали визията е цялостна и насочена към единството? Буди ли емоции? Дали предава общение и креативност? Отговорите не са очевидни и изискват голяма вътрешна работа", заключи папата.
Папа Франциск завърши словото си с думите: "Всички имате църковното чувство във вашите ДНК. Призовавам ви вложите своята страст и компетентност с църковен дух и стил: това е най-доброто лекарство, за да не изпадате в самодостатъчност".
(dg/vatn)
