Папата: Дева Мария от Гваделупе е жена, майка и „метиска”
Чечилия Сепия – Димитър Ганчев - Ватикана
„Моренита“, както е наричана Мария, покровителка на всички испаноезични народи и на мигрантите, които се опитват да преминат мексиканската граница, за да достигнат до САЩ, бе в центъра на тържествената литургия, която папата отслужи на фона на пъстроцветни костюми, индиански шапки от пера и песнопенията на хора от Латиноамериканския колеж и Сикстинската капела, които преврърнаха ватиканската базилика в част от латиноамериканската земя.
В импровизираната си проповед, извън официалния текст, Франциск използва три прилагателни с които описа Богородица: жена, майка и метиска, посочвайки как през вековете християнския култ винаги се е опитвал да я славослови и изразява почитта си с нови имена, синовни имена, плод на любовта на Божия народ към нея, но които никога не засягат нейната същност на жена и ученичка.
„Ученичеството“ на Мария
Мария, е жена и госпожа, каза папата, „жена, която заслужава да бъде такава“ и по силата на това тя е вярна ученикчка на своя Учител, който също е и неин Син, единственият Изкупител. „Тя никога не е искала да вземе нещо от своя Син за себе си, никога не се е представяла като съизкупител, а като ученик“, изтъкна папа Бергольо. Франциск не се спира на богословския въпрос за предимството на ученичеството или майчинството на Дева Мария, а подчерта, че тя никога не е отнемала нещо от своя Син, защото като Майка на Бога и на човечеството е свикнала да дава живот, а не да го задържа.
Майка на Църквата и на всички народи
Ето защо, папата акцентира на майчинството на Дева Мария, която е наша Майка и на всички народи, Майка на Църквата, но преди всичко тя е майка на нашите сърца и души.
Според един свят отец, това което се казва за Мария може да се каже и за Църквата, и по свой начин, за нашата душа, посочи папата. „Защото Църквата е жена и нашата душа притежава способността да получава и приема Божията благодат, затова в известен смисъл църковните отци са я виждали като жена. Не можем да мислим за Църквата без този богородичен принцип“.
Оттук и предупреждението на папа Франциск „да не свеждаме ролята на жените в Църквата само до функционалност, тоест до бюрократичност и изпълнение на задачи или запълване на празнини, защото това отношение редуцира естеството и призванието на самата жена“. „Жената в Църквата преминава отвъд тази визия – подчерта Франциск - и нейната майчинска природа също трансформира цялата Църква, която става именно „Света Майка Църква“.
Мария е метиска
Накрая Франциск се съсредоточи върху третото прилагателно и обясни защо Мария е метиска, като лика на Девата от Гвадалупе:
„Тя пожела да бъде метиска, тя се смеси, но не само с Хуан Диего, тя стана метиска, за да бъде майка на всички, тя се смеси с човечеството. Защо го направи? Защото тя се "смеси" с Бог и това е голямата тайна: Мария, майка метиска, която роди Бог, истинския Бог и истинския човек, в своя Син Исус“.