Папа Франциск сред йезуитите на своя златен свещенически юбилей

 „Повод за утеха за нас, неговите ученици… записки, които ще донесат много полза на цялата Църква, убеден съм в това“. Така накратко, в пролога, подписан от него, папа Франциск определя изданието на „Есритос“, в 5 тома с над 2000 страници, публикувани от издателството „Чивилта католика“.

"Съчиненията на отец Фиорито бликат от духовно милосърдие“, каза папата представяйки книгата. "Поучения и добри съвети за тези, които се нуждаят от тях, корекция за допусналите грешки, утеха за натъжените и помощ да се запази търпение в отчаянието. Всички тези благодати са обобщени и синтезирани в това голямо дело на духовното милосърдие. То е лекарство и за най-тъжната болест, духовна слепота, която ни пречи да разпознаем Божието време, времето на неговото пришествие“.

В описанието на папата, въз основа на многото спомени, особено се откроява неговия начин за духовно съпровождане. „Фиорито запазваше дистанция, когато някой му разказваше за нещата си, но не защото не се интересуваше, а преди всичко за да „даде пространство за слушане“, така че всички да се чувстват свободни да говорят без присъди или увещания.  Но също беше и начин да не загуби обективност, както и знак да запази спокойствие, така че Господ, а не лично увещание, да „задвижи“ или „да задържи“ другия, насочвайки го по най-добрия път. По този начин ти се иска да разговаряш и се довериш на отец Фиорито, сподели папа Бергольо.

В този смисъл, без теоретични претенции, но на практика, отец Фиорито бе голям „деидеологизатор“ на Провинцията в много идеологизирана епоха, продължи папа Франциск. Правеше това, събуждайки страстта за диалог със себе си, с другите и с Господ. И същевремнно да не се диалогира с изкушението и със злия дух, със сатаната. Това много ме впечатли: с дявола не се води диалог. Исус никога не е диалогирал с дявола. Отговорил му е с три стиха от Библията и след това го е прогонил. С дявола никога не трябва да се  води диалог. Идеологията винаги е монолог само с една идея и отец Фиорито помагаше на събеседника си да различи вътре в себе си гласовете на доброто и злото от собствения си глас и това отваряше ума, защото разкриваше сърцето за Бога и за другите.

(dg/vatn)