Търси

Vatican News

Папа Франциск, 50 години свещеническо служение: в служба на Бог и Неговия народ

Призвание, родено от Божието oпрощение, което за Франциск се превръща в свещенически живот, да бъде дарен с радост и простота. Свещеникът, подчертава папата, живее сред хората с милостивото сърце на Исус.

Серджо Чентофанти – Бистра Пищийска - Ватикана

Изминаха 50 години от онзи 13 декември 1969 г., в който Хорхе Марио Бергольо, само 4 дни преди 33-ия си рожден ден, е ръкоположен за свещеник. Призванието му датира от 21 септември 1953 г. празникът на св. Матей, митаря, призован от Исус. По време на изповед Бергольо изпитва дълбоко Божието милосърдие. Неимоверна радост го кара да вземе решение „завинаги“: да стане свещеник.

Време на милосърдна любов

Именно Божието милосърдие характеризира целия му свещенически живот. Свещеникът - казва той – без излишен шум оставя всичко, за да се впусне в ежедневието на общността, давайки живота си за другите, “развълнуван при вида на стадото, подобно на Исус, когато вижда народа, уморен и изтощен, като овце без пастир“. Така "по примера на Добрия Пастир свещеникът е човек на милосърдието и състраданието, близък до своя народ и слуга на всички ... Всеки, който се почувства наранен в живота, по какъвто и да е начин, може да намери в него внимание и изслушване ... Има нужда да се лекуват рани, толкова много рани!". Това - припомня често Бергольо - е времето на милосърдието. (Обръщение към енорийските свещеници от Рим, 6 март 2014 г.).

Човек на Евхаристията: в центъра е Исус

Свещеникът - казва Франциск - е децентрализиран човек, защото в центъра на живота му не е той самият, а Христос. За това, той благодари на свещениците за ежедневното отслужване на Евхаристията: „В Евхаристийнот служение ние откриваме всеки ден своята идентичност като пастири. И всеки ден можем действително да направим свои думите Му: ‘Това е моето тяло, принесено в жертва за вас’. Това е смисълът на нашия живот, това са думите, с които ежедневно можем да подновяваме обещанията от нашето ръкоположение”. (Проповед за Юбилея на свещениците, 3 юни 2016 г.).

Свещенически живот в изповедалнята

В служба на Бог и на своя народ свещеникът извършва важна част от мисията си в изповедалнята, където може да раздава в излишък от Божието милосърдие. Папата насърчава свещениците да не бъдат нито твърде сурови, нито небрежни: Това, че има различия в стила на изповедниците е нормално, но тези различия не бива да се отнасят до същността, тоест до солидността на моралното учение и милосърдието“. Нито небрежният, нито твърде суровият поема отговорността за човека, когото среща. „Суровият измива ръцете си като приковава каещия се към закона, тълкуван по студен и непреклонен начин“. Небрежният също „измива ръцете си: той само привидно е милосърден, в действителност обаче не взема на сериозно проблема на каещия се, омаловажавайки греха му. Истинското милосърдие поема грижа за личността, изслушва я внимателно, подхожда със зачитане и истина към ситуацията в която е и я придружава по пътя на помирението”. (Обръщение към енорийските свещеници в Рим, 6 март 2014 г.).

Молитвата, Богородица и борбата срещу дявола

Свещеникът - подчертава папата - е преди всичко човек на молитвата. Именно от интимността с Исус произтича истинското милосърдие. Единението с Бог преодолява безбройните изкушения на злото. Дяволът съществува, той не е мит - често припомня Бергольо - той е проницателен, лъжлив и измамен. Франциск ни призовава да се вгледаме в Богородица, да молим Броеницата всеки ден, особено днес, за да защитим Църквата от нападенията на дявола, който иска да донесе разделение. „Да се Вгледаме в Богородица и да се върнем към вярата в революционната сила на нежността и обичта”. (Писмо до свещениците по случай 160-ата годишнина от смъртта на свещеника от Арс).

Бедните и Страшният съд

Духовността на свещеника е въплътена в ежедневната реалност  - отбелязва Франциск - и се превръща в пророчески глас в лицето на угнетенията, които тъпчат бедните и слабите. Църквата „не може и не трябва да остане в периферията на борбата за справедливост“, свеждайки религията, както някои биха искали, „ до прикрита интимност на хората, без никакво влияние в социалния и национален живот“ (Evangelii gaudium, 183), защото Божието царство започва тук на земята и още тук се срещаме с Исус. Страшният съд ще се отнася точно за това, което сме сторили на Христос в бедните, болните, непознатите, затворниците (Мт. 25). Ще бъдем съдени според любовта ни, но не може да има любов без справедливост, както каза свети Йоан Павел II.

Свещениците, които отдават живота си и скандалът със злоупотребите

Папата не премълчава „чудовищността“ на насилията, извършени от свещеници, той винаги подчертава близостта си с жертвите, но мисли и за многото добри свещеници, които понасят тежестта на престъпления, които не са извършили. Би било „несправедливо да не признаваме и оценяваме толкова много свещеници, които постоянно и в пълнота предлагат и отдават всичко, което са и което имат за благото на другите“. Онези свещеници, „които превръщат живота си в дело на милосърдието на места и в ситуации, които често са негостоприемни, далечни или изоставени, дори с риск за собствения си живот“. Папата им благодари „за смелия и постоянен пример“ и ни приканва да не се обезсърчаваме, защото „Господ пречиства своята Невяста и обръща всички ни към Себе Си“ (Писмо до свещениците по случай 160-ата годишнина от смъртта на свещеника от Арс).

Благата умора на свещениците

„Знаете ли - признава папата - колко често си мисля за вашата умора? Много мисля за това и се моля често, особено когато аз самият съм уморен. Моля се за вас, които работите сред Божия народ, поверен на вашата грижа, често на изоставени и опасни места. Нашата умора, скъпи свещеници, е като тамяна, който безмълвно се издига към Небето. Умората ни отива направо в сърцето на Отца “. Това е блага умора, идваща от близостта ни с хората: „Това е умората на свещеника с миризмата на стадото“,съзнаващ, че само любовта дава покой” (Проповед за Мироосвещенската литургия, 2 април 2015 г.).

Къси проповеди, които карат сърцата да горят

Франциск многократно подчертава значението на проповедите, като настоятелно призовава свещениците да ги подготвят грижливо. Той призовава за кратки проповеди, които не са нито представление, нито индоктриниращ урок. Те трябва да казват „думи, които карат сърцата да горят“ с положителен език, без да наблягат прекалено на това, което не трябва да се прави, а по-скоро да насърчават какво може да се направи по-добре. „Положителната проповед винаги предлага надежда, ориентирана е към бъдещето и не ни затваря в негативизъм“ (Evangelii gaudium, 159).

Хуморът на свещениците

„Светецът е способен да живее с радост и чувство за хумор“, напомня папата на свещениците. Това е радост, която идва от единението с Исус и братството с другите. „Чувството за хумор е благодат, за която се моля всеки ден“ - посочва той през ноември 2016 г. в интервю за TV2000 - защото „чувството за хумор облекчава, кара те да видиш преходността на живот и да приемеш нещата с духа на изкупена душа. Това е човешка нагласа, но е най-близка до Божията благодат”.

Призивът на папата към вярващите: подкрепяйте свещениците

Папа Франциск призовава свещениците винаги да бъдат близо до хората и в същото време призовава верните да подкрепят свещениците: „Скъпи вярващи, бъдете близо до вашите свещеници с обич и молитва, за да могат те винаги да бъдат пастири носещи в себе си сърцето на Бог "( Проповед за Мироосвещенската литургия, 2 април 2015 г.)

Photogallery

50 години свещеническо ръкоположение на папа Франциск
13 Декември 2019, 09:15