Папата: Университетът да развива не само ума, а и сърцето
В словото си папа Франциск припомни новите предизвикателства за университетите, предизвикани „от развитието на науката, еволюцията на новите технологии и от нуждите на обществото, които изискват адекватни и актуални отговори от академичните институции”.
В съвременния социално-икономически, политически и културен контекст, посочи патата, „призванието на университета, по-специално задачата на преподавателите, е да подготвят младите поколения да станат не само квалифицирани професионалисти в различни дисциплини, но също и главни герои на общото благо, креативни лидери и лидери на социалния и гражданския живот с правилна визия за човека и света. В този смисъл, университетите днес трябва да поставят въпроса за приноса, който могат и трябва да направят за интегралното здраве на човека и за екологията на солидарността“.
В тази светлина, допълни папата, католическите университети трябва да възприемат тези нужди с „още по-голямо внимание“, изучавайки „стари и нови проблеми“ в тяхната специфичност и непосредственост, „но винаги в лична и глобална перспектива“. За папата, интердисциплинарността, международното сътрудничество и споделянето на ресурси трябва да се превърнат в „солидарни и плодотворни проекти в полза на всички хора, както и на контекста, в който те растат и живеят“.
Папата отбеляза, че развитието на технологиите „влияе все повече“ на физическото и психическото здраве на хората: „всяко познание - подчерта папата - предполага и въпроса „защо“ и размисъл за основата и целите на всяка дисциплина". Оттук и предупреждението:
“Образование, сведено до обикновено техническо образование или информация, се превръща в отчуждаване от образованието; мисълта, че могат да се преподават знания, откъсвайки ги етичното им измерение, би означавало отказ от образованието“. За папата, академичното обучение „не е просто запълване на главата с концепции“, а хармония , която включва „ум, сърце и ръце“, така че да можем „да мислиш какво чувстваш и какво правиш; да чувстваш добре какво мислиш и какво правиш; и да правиш добре това, което мислиш и чувстваш". Образованието, допълни папата, трябва да има за цел „прецизно виждане за човека“, към което се добавя и „епистемологична перспектива, която включва целия спектър от знания, не само хуманитарните науки, а също така естествените, научните и технологичните“.
Папа Франциск подчерта, че именно хората са участници в познавателния процес, защото науките не могат да бъдат безлични, а се разработват чрез „мисленето, нормативните убеждения, категориите, креативността, екзистенциалното преживяване на субекта“, които „представляват„ мълчаливо измерение на знанието, но винаги присъстващо - незаменим фактор за приемането на научния прогрес“. Поради това, обясни папата, „университетът има съзнание, но също интелектуална и морална сила, чиято отговорност надхвърля човека, който трябва да бъде образован и се простира до нуждите на цялото човечество“.
Папа Франциск даде на Федерацията на католичесдките университети мандата да „поеме моралния императив за постигане на по-обединена международна академична общност. „От една страна, съзнавайки повече корените си в онзи християнски контекст, от който произхождат университетите, а от друга, да консолидира мрежата между университетите с античен произход с по-младите, за да се развие универсален дух, насочен към повишаване на качеството на културния живот на хората и народите".
Позовавайки се на темата на конференцията за формирането на лидери, папа Франциск заяви: Обучението за лидерство ще постигне целите си когато съумее да развие не само ума, но също така „сърцето“, съвестта и практическите способности на студента”.
Папа завърши с думите на неоканонизирания кардинал Джон Хенри Нюман, покровител на Федерацията на католическите универсетити: „Църквата да не се страхува от знанието: то „пречиства всичко“, „не задушава нито един елемент от нашата природа, а култивира всичко”.
(dg/vatn)
